За края на срещата съобщиха китайската държавна телевизия CCTV и руската информационна агенция ТАСС. Тримата лидери разговаряха в резиденцията Kylin Villa в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC).
Тръмп определи срещата като историческа и заяви, че трите държави носят специална отговорност за поддържането на международния диалог. Въпреки предварителните информации от Белия дом, че войната срещу Украйна няма да бъде сред основните теми, американският президент потвърди, че вече е провел продължителен разговор с Путин по въпроса.
След края на срещата американският президент напусна резиденцията. Очаква се той да се завърне в САЩ в следващите часове.
Тръмп и Путин обсъдиха войната срещу Украйна без участието на Киев
Войната срещу Украйна беше сред темите на тристранната среща, въпреки предварителните информации от Белия дом, че тя няма да бъде част от разговорите. Още в началото Тръмп съобщи, че вече е обсъдил подробно войната с руския президент.
„Мисля, че Путин, а се надявам и другата страна, биха искали тази война да приключи“, каза американският президент.
Думите му привлякоха внимание заради начина, по който представи Русия и Украйна като две страни в конфликт, без да посочи, че Москва започна пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.
Путин също потвърди, че темата е била обсъждана. Според ТАСС той е заявил, че по инициатива на Тръмп на войната срещу Украйна е било отделено значително внимание.
Руският президент посочи, че САЩ, Китай и Русия имат общи интереси при разрешаването на регионални конфликти. Той съобщи, че е обсъждал войната и в отделните си срещи със Си Дзинпин и Доналд Тръмп.
Така бъдещето на Украйна се оказа част от разговорите между трите ядрени сили, без украински представители да участват в тях. Именно подобен сценарий предизвиква опасения сред Киев и европейските му съюзници.
Последната двустранна среща между Тръмп и Путин се състоя в Аляска през 2025 г., но не доведе до прекратяване на руската инвазия.
Междувременно Джаред Къшнър, зет на американския президент, съобщи, че ще пътува до Берлин заедно със специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф. Двамата ще участват в консултации с украинския президент Володимир Зеленски и европейски лидери.
Ядрените оръжия – амбициозни заявления без конкретни договорености
Контролът върху ядрените арсенали беше друга основна тема на срещата. Тръмп заяви, че САЩ, Русия и Китай имат уникална възможност да обсъдят намаляването на броя на ядрените оръжия в света.
Американският президент призна, че постигането на подобно споразумение няма да бъде лесно. Засега обаче няма информация трите държави да са се договорили за конкретни ограничения или за начало на официални преговори.
Последният договор за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия между САЩ и Русия – „Нов СТАРТ“ – изтече през февруари 2026 г. Тръмп настоява бъдещо споразумение да включва и Китай.
Пекин досега не е показал готовност да приеме ограничения върху собствения си ядрен арсенал, който е значително по-малък от американския и руския. Това остава сериозна пречка пред евентуално тристранно споразумение.
Си Дзинпин призова да бъдат положени всички възможни усилия за предотвратяване на ядрена война. Според държавната агенция Синхуа той е заявил, че ядрените оръжия трябва да бъдат напълно забранени и унищожени.
Тръмп свърза темата и с усилията за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия.
„Точно това правим в Иран. Няма да позволим на Иран да има ядрено оръжие“, каза американският президент.
Въпреки заявленията за необходимостта от ядрено разоръжаване срещата приключи без обявен пробив по този въпрос.
Си Дзинпин призова за сътрудничество между „великите сили“
Китайският президент определи тристранната среща като събитие с „основополагащо значение“.
„Положителното взаимодействие между великите сили не е въпрос на избор, а задължително изискване“, каза Си.
Той призова САЩ, Русия и Китай да дадат пример на останалия свят чрез сътрудничество за справяне с глобалните предизвикателства и поддържане на международната стабилност.
Посланието му обаче идва в момент, когато трите държави имат сериозни противоречия помежду си. Русия продължава войната срещу Украйна, а отношенията между Вашингтон и Пекин остават обременени от спорове за Тайван, търговията и технологиите.
Си посочи, че Китай е развил стратегическото си партньорство с Москва и едновременно с това се стреми към стабилни отношения с Вашингтон.
„Трябва да се поучим от историята“, каза китайският лидер, цитиран от Reuters.
Путин и паралелите с Ялта – кой решава бъдещето на Европа?
Владимир Путин използва срещата, за да подчертае ролята на Русия като една от водещите световни сили.
Според ТАСС той е заявил, че САЩ, Русия и Китай носят обща отговорност за поддържането на международния мир и сигурност.
Руският президент припомни, че трите държави са сред победителките във Втората световна война. Той призова за обсъждане на глобалните и регионалните проблеми, включително икономическата, продоволствената и енергийната сигурност.
Тези думи предизвикаха исторически паралели с Ялтенската конференция от 1945 г., когато лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат следвоенното устройство на Европа.
В анализ за BBC журналистката Лиза Фохт отбелязва, че изказването на Путин подсказва стремеж на Москва да представи срещата като своеобразна „Ялта 2.0“.
Подобен прочит е особено тревожен за по-малките държави. Той предполага международен ред, при който най-силните държави договарят решения по въпроси, които пряко засягат други страни.
За Русия самото участие в подобен формат има дипломатическо значение. Путин получи възможност да се появи редом до президентите на САЩ и Китай, въпреки продължаващата руска инвазия и международната заповед за ареста му.
Тръмп нападна Международния наказателен съд в присъствието на Путин
Допълнително внимание предизвикаха критиките на Тръмп към Международния наказателен съд (МНС).
Американският президент заяви пред Си Дзинпин и Владимир Путин, че съдът е „извън контрол“, съобщи Reuters.
Изказването прозвуча в присъствието на руския президент, срещу когото МНС издаде заповед за арест през март 2023 г.
Путин е издирван по подозрения за военното престъпление незаконно депортиране и прехвърляне на украински деца от окупираните територии в Русия.
Заповедта остава в сила. Руският президент рискува да бъде арестуван, ако посети държава, която има задължение да я изпълни.
САЩ и Китай не са страни по Римския статут, с който е създаден Международният наказателен съд. Затова те нямат същото договорно задължение да изпълнят заповедта.
Тръмп не представи критиките си като пряка защита на Путин. Съвпадението между изказването и присъствието на руския президент обаче придаде допълнителна политическа тежест на думите му.
Тръмп и Си обсъдиха Тайван, търговията и изкуствения интелект
Преди тристранната среща Доналд Тръмп и Си Дзинпин проведоха отделни двустранни разговори.
Според китайската държавна агенция Синхуа двамата са обсъдили отношенията между Вашингтон и Пекин, търговията, Тайван и рисковете от развитието на изкуствения интелект.
Си е определил отношенията между двете държави като цяло стабилни и положителни. Той е призовал за разширяване на сътрудничеството и ограничаване на спорните въпроси.
По отношение на Тайван китайският президент е предупредил, че Вашингтон трябва да продължи да действа внимателно, за да избегне сериозно влошаване на двустранните отношения.
Според китайското съобщение Тръмп е заявил, че САЩ не подкрепят независимостта на Тайван. Това е позицията, представена от Пекин след разговорите, а не отделно потвърдено изявление на американския президент.
Двамата са обсъдили и необходимостта от сътрудничество за ограничаване на рисковете от изкуствения интелект. Си е подчертал, че технологията трябва да остане под човешки контрол.
В областта на търговията китайската страна е призовала за взаимноизгодни решения и по-добра комуникация.
Пекин е оценил двустранните разговори като положителни и конструктивни. В същото време остават нерешени ключови противоречия между двете държави, включително американските ограничения върху достъпа на Китай до съвременни полупроводници.
Опасения от разделяне на света на сфери на влияние
ъзстановят политика на сфери на влияние, при която интересите на по-малките държави остават на заден план.
За европейските страни подобен сценарий носи особени рискове. След десетилетия на усилия за изграждане на система за сигурност, основана на суверенитета и териториалната цялост, връщането към договорености между големите сили би отслабило тези принципи. То би поставило под съмнение и правото на държавите сами да избират своите съюзници и външнополитическа посока.
Притесненията се засилват и от стремежа на Москва да бъде възприемана като равнопоставена световна сила, с която Вашингтон и Пекин трябва да договарят решенията по ключови международни въпроси. За Кремъл подобен формат има политическа стойност независимо от конкретните резултати.
Засега няма данни за договорености за разпределяне на сфери на влияние. Срещата обаче показа колко сериозен е рискът Европа да остане извън преговори, които пряко засягат нейната сигурност. В този контекст най-важният въпрос е дали международните отношения ще продължат да се основават на общи правила, или все по-голяма тежест ще имат договорките между по-силните държави.