Картината е много различна в сравнение с преди десетилетие. Проучване на Reuters/Ipsos от средата на 2013 г. показва, че тогава 21% от американците са определяли вътрешния тероризъм като най-сериозната заплаха. 28% посочват чуждестранния тероризъм, а 51% – случайните актове на насилие.

 

Фокусът се измества към вътрешния екстремизъм

 

Атентатите от 11 септември 2001 г. бяха извършени от членове на „Ал Кайда“, които отвлякоха пътнически самолети и ги насочиха към Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона край Вашингтон. Жертвите бяха хиляди, а нападенията поставиха началото на десетилетия военни действия, включително водената от САЩ инвазия в Афганистан, където се намираха лидерите на „Ал Кайда“.

 

Свързани с организацията са и атентатите по време на Бостънския маратон през 2013 г. Тогава двама братя, родени извън САЩ, извършиха нападението, при което загинаха трима души, а над 260 бяха ранени.

 

През годините обаче Съединените щати са станали свидетели и на множество нападения, вдъхновени от вътрешен екстремизъм. Сред тях е масовата стрелба през 2016 г. в гей клуб във Флорида, при която са убити 49 души, както и други нападения срещу чернокожи, латиноамериканци и евреи.

 

Самият Доналд Тръмп също беше обект на няколко опита за убийство. При стрелбата през 2024 г. той беше ранен в ухото. През септември 2025 г. беше застрелян консервативният активист Чарли Кърк, докато говореше пред студенти в университет в Юта.

 

Когато участниците в новото проучване са попитани коя идеологически мотивирана заплаха е по-сериозна, 61% посочват вътрешните екстремисти, а 34% – екстремистите от чужбина.

 

Въпреки промяната във възприятията споменът за 11 септември остава силен. Шестима от всеки 10 американци заявяват, че периодично си мислят за атентатите. Приблизително същият дял би подкрепил военен отговор, ако САЩ бъдат подложени на нова мащабна атака.

 

Американците обаче не смятат, че последвалите войни са оправдали цената си. 48% определят войната в Афганистан като неоправдана заради понесените жертви и разходи, докато само 21% са на обратното мнение. Останалите не са сигурни или не са отговорили.

 

Още по-негативно е отношението към войната в Ирак – 51% казват, че тя не си е струвала, а едва 21% смятат, че е била оправдана.

 

Общественото недоволство от продължителните войни е сред факторите, които допринасят за политическия възход на Тръмп, който води кампания с обещанието да избягва продължителни военни конфликти. Шест месеца преди провеждането на проучването обаче самият Тръмп започна война с Иран, която все още не може да прекрати. Само 25% от американците смятат, че конфликтът си е струвал цената, докато 54% са на обратното мнение.

 

Американците подкрепят засилената сигурност

 

Около шест от всеки 10 американци, включително осем от всеки 10 републиканци, оценяват действията на правителството след 11 септември като поне донякъде ефективни за предотвратяване на нови атаки на територията на САЩ.

 

Засилените мерки за сигурност по летищата получават широка двупартийна подкрепа. Общо 71% от демократите и 75% от републиканците смятат, че по-строгият контрол, въведен след атентатите, си е струвал неудобствата за пътуващите.

 

Американците са по-склонни да запазят сигурността на летищата като държавна функция. Само 23% подкрепят обсъжданата от администрацията на Тръмп идея федералната охрана да бъде заменена с частни компании, докато 48% са против.

 

По-малка е подкрепата за разширяването на държавното наблюдение след 2001 г. Цели 65% се противопоставят на възможността американските разузнавателни служби да следят електронните комуникации на граждани на САЩ без съдебна заповед. Закон от 2008 г., позволявал подобна практика, изтече през юни, но администрацията на Тръмп поиска от Конгреса да го продължи.

 

За мнозинството американци 11 септември остава събитие, което е обединило страната. 75% смятат, че атентатите са оказали голямо влияние върху САЩ – значително повече от 41%, които определят като силно въздействаща финансовата криза от 2007–2009 г.