Позицията на историците, археолозите и етнолозите е изложена в отворено писмо до премиера Румен Радев, с копия до президента, председателя на Народното събрание, омбудсмана и министъра на образованието. То беше представено на пресконференция в БТА на 22 октомври, организирана от Историческия факултет на Софийския университет. На събитието бяха представени и отделни позиции срещу единните учебници по български език и литература и по география и икономика.
Сред подписалите писмото са акад. Иван Илчев, проф. Веселин Янчев, проф. Мира Маркова, проф. Милко Палангурски, проф. Мартин Иванов, проф. Петър Стоянович, проф. Пламен Павлов, проф. Стефан Дечев, проф. Момчил Методиев, проф. Христо Матанов, проф. Даниел Вачков, проф. Александър Сивилов, доц. Светослав Живков, гл. ас. д-р Александър Стоянов, гл. ас. д-р Константин Голев, гл. ас. д-р Евлоги Станчев, гл. ас. д-р Ивайло Марков. Инициативата е подкрепена от представители на Софийския университет, БАН, Нов български университет, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския и други университети, както и от изследователи от регионални исторически музеи.
Учените предупреждават за връщане към „правилния прочит“ на историята
В писмото си представителите на академичната общност припомнят, че след падането на комунистическия режим българското образование постепенно се освобождава от идеологическия контрол върху преподаването на история. Според тях възможността за създаване на различни учебници е важна част от демократизацията на образователната система.
„След рухването на тоталитарния режим българската историческа гилдия премахна комунистическата идеология и методология в обучението по история както в училищата, така и в университетите. Историците изготвиха нови учебници и учебни помагала, отразяващи демократичните ценности, промените в българската историография и съвременните достижения на световната наука. Ключов елемент от тази борба за демократизиране на учебния процес беше свободата за създаване на разнообразни, но винаги достоверни, източници на историческа информация“, се посочва в документа.
Авторите смятат, че ограничаването на учебниците до един вариант може да възстанови практиката държавата да определя не само какво трябва да знаят учениците, но и как да разбират историческите събития.
„Познавайки същността на социалните и политическите процеси от миналото, ние, представителите на историческата гилдия, вярваме, че прилагането на практиката на единствен учебник по История и цивилизации ще накърни правото на качествено образование и способностите за критично мислене, които образователната система трябва да развива у следващите поколения“.
Предупреждението им е категорично:
„За нас няма съмнение, че ликвидирането на многообразието от учебни пособия по различните хуманитарни предмети е мярка против принципите на плурализма и демокрацията и е стъпка в посока връщане към „правилния прочит“ на миналото, характерен за авторитарните и тоталитарни диктатури. Смятаме, че подобен обрат в демократична България е недопустим!“.
Защо един учебник няма да реши проблемите в образованието?
Един от основните аргументи в писмото е, че наличието на няколко учебника не означава липса на общи образователни стандарти. Всички учебници по история и цивилизации се разработват по една учебна програма, определена от Министерството на образованието и науката. Съдържанието им подлежи на одобрение от ведомството, преди да бъдат използвани в училищата.
Според учените проблемите в образованието не произтичат от възможността учителите да избират между различни одобрени издания.
„Ние не отричаме съществуването на проблеми в образователната сфера. Но категорично заявяваме, че наличието на повече от един учебник по предмета „История и цивилизации“ не е сред причините за тези проблеми“.
В писмото се подчертава, че идеални учебници не съществуват, както няма идеални историци, учители или държавници.
Именно затова преподавателите трябва да разполагат с възможност да подбират учебните материали според подготовката и потребностите на учениците си.
„Учителите са онези, които познават най-добре образователното ниво, потенциала, спецификите и нуждите на учениците в даден клас. Въвеждането на единствен учебник само ще задълбочи проблемите в сферата, тъй като ще лиши преподавателите от възможността да избират най-подходящия за обучението на собствените им ученици вариант“.
Така според авторите предложената промяна няма да осигури по-качествено образование, а ще премахне една от възможностите на учителите да приспособяват преподаването към конкретния клас.
Как е организирано обучението в Европа?
В подкрепа на позицията си учените представят примери от образователните системи на няколко европейски държави. Според тях в повечето страни моделът на образователен плурализъм е утвърден стандарт, а учителите могат да избират между учебници на различни издателства.
Във Франция водещите издателства са шест, сред които Hachette Éducation, Hatier и Nathan. В Испания големите издателства са четири, а регионалните особености на образователната система допринасят за разнообразието от учебници.
В Италия няма централизирано одобряване на училищните учебници, а на пазара присъстват няколко големи издателски групи. В Полша образователното министерство прилага модел на контролиран плурализъм, при който се предлагат поне три-четири одобрени учебника.
Авторите посочват и Естония, която постига високи резултати в международното оценяване PISA и също разполага с няколко учебни комплекта по история.
„Образователните реформи, проведени през последните двадесет години във Финландия, в Естония и Полша, залагат на децентрализацията в управлението, на плурализма в преподаването и на самостоятелната, практически ориентирана изследователска дейност на младите хора“, се казва в писмото.
Според учените това е посоката, в която трябва да се развива и българската образователна система – с повече самостоятелност за преподавателите и повече възможности за изграждане на критично мислене у учениците.
Къде се използва единен учебник по история?
Авторите противопоставят европейските образователни практики на системите, в които държавата налага единствен учебник.
„На обратния полюс, практиката на единствен учебник по история се прилага най-вече в страни с недемократични политически системи като Куба, Северна Корея, Иран, Беларус и Саудитска Арабия“.
Според тях подобен модел крие опасност образованието да се превърне в средство за налагане на официална държавна идеология. Особено чувствителен е въпросът за преподаването на история, защото различните интерпретации на миналото са съществена част от развитието на историческата наука.
Учените смятат, че единният учебник може да ограничи възможностите за представяне на различни научно обосновани гледни точки. Това според тях противоречи на задачата на образованието да развива способността на учениците да анализират информация, да сравняват източници и да изграждат собствена аргументирана позиция.
Преподавателите по литература и география също са против единните учебници
Срещу предложението на премиера Румен Радев се обявиха и преподаватели от Факултета по славянски филологии и Геолого-географския факултет на Софийския университет. Двата факултета са подготвили отделни писма срещу въвеждането на единни учебници по български език и литература и по география и икономика.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева представи позицията на своите колеги. Те предупреждават, че единният учебник по литература ще ограничи свободата на преподаване и възможността учениците да се запознават с различни интерпретации на литературните произведения. Според тях подобен подход налага единомислие вместо самостоятелно и критично мислене.
Преподавателите обръщат внимание и на факта, че българският език и литературата се изучават по отделни учебни програми, въпреки че са обединени в един учебен предмет.
От Геолого-географския факултет също настояват да не се въвежда един учебник по география и икономика. Позицията е изложена в писмо от декана проф. Климент Найденов и негови колеги.
Учените призовават Радев да се откаже от единните учебници
Повод за реакцията е изказването на премиера Румен Радев от 15 септември 2026 г., когато той обяви намерението си за въвеждане на единни учебници по история и цивилизации, български език и литература и география и икономика.
Преподавателите настояват правителството да преразгледа намерението си и да запази възможността за избор между различни учебници, одобрени от Министерството на образованието и науката. Според тях общите учебни програми вече определят задължителното съдържание, а разнообразието от учебници позволява на учителите да съобразяват преподаването с потребностите на учениците.
В основата на възраженията е опасението, че единният учебник ще ограничи професионалната самостоятелност на преподавателите и разнообразието от гледни точки в образованието. Учените защитават модел, при който държавата определя образователните стандарти, но не налага един-единствен начин за представяне и усвояване на учебния материал.
Според представените позиции проблемите в образователната система не могат да бъдат решени чрез премахване на избора на учебници. Вместо това преподавателите настояват да се запазят условията за свободно преподаване, критично мислене и качествено образование.
