Богдан Милчев пред ФрогНюз: Знаели са за мъглата на „Тракия“, но не са обезопасили пътя

Институтът за пътна безопасност поддържа връзка с хора, блокирани на мястото на катастрофите, от които получава информация за обстановката и действията на институциите. Според Милчев там има над 100 представители на различни служби, но организацията на действията им е хаотична. „Информацията, която имаме, е, че има над 100 души от институциите, които ходят като мухи без глави напред-назад и се лутат“, каза той.

 

Милчев обвини МВР, че първоначално е направило опит да не съобщава пълния мащаб на трагедията. По думите му между 7 и 9 ч. сутринта информацията за тежко пострадалите и загиналите е била задържана, а след това данните са започнали да се съобщават постепенно. Той предупреди, че сред ранените има хора в изключително тежко състояние и броят на жертвите може да се увеличи.

Предупреждение за опасността още предния ден

Според Милчев институциите са били предупредени за висок риск от тежки произшествия именно в района, където са станали катастрофите. Преди около четири месеца Институтът за пътна безопасност представи платформа, която може да прогнозира тежки катастрофи и да определя опасните участъци с точност до няколко километра. Тя използва данни за метеорологичните условия, натоварването на пътя и други фактори.

 

Българската софтуерна компания, разработила приложението, си партнира с Министерството на транспорта, посочи Милчев.

 

„Получих информация лично от тях, че вчера през деня са подали на Министерството на транспорта информация, че около Ямбол ще има мъгла и че точно в този район има голяма вероятност да настъпят тежки произшествия“, каза той.

 

По думите му предупреждението е било пренебрегнато.

 

Освен това около 5 ч. сутринта, приблизително два часа преди катастрофите, камерите за наблюдение на движението вече са показвали гъста мъгла в района на Зимница.

 

Милчев припомни, че към МВР функционира денонощен координационен център с представители на различни институции, чиято задача е да реагират при информация за опасности по пътищата.

 

„Никой нищо не предприема“, обобщи той.

 

Защо пътят не е бил обработен и обезопасен?

Председателят на Института за пътна безопасност отправи обвинения към институциите, които отговарят за поддържането на автомагистралата. Според него те са разполагали с достатъчно информация, за да предприемат превантивни мерки срещу опасните метеорологични условия.

 

„Били абсолютно задължени да обезопасят и да обработят пътното платно против мъгла и против заледяване, защото е имало информация за това. Те не са обработили пътното платно, а са били длъжни да го направят преди катастрофата“, каза Милчев.

 

Обработката на пътната настилка със специални препарати може да предотврати заледяване, включително при ниски температури и замръзваща мъгла. Тя обаче не премахва самата мъгла. При силно ограничена видимост институциите могат да въведат временни ограничения на скоростта, да предупредят шофьорите чрез електронни табла и други информационни канали, да засилят контрола на движението, а при непосредствена опасност – временно да го ограничат или спрат.

 

Милчев обърна внимание и на липсващата маркировка и дигиталните пътни знаци. Според него тези проблеми са наследени от предишни управления, но това не освобождава настоящите управляващи от отговорност.

 

„Информацията за всичко – за мъглите, за скоростта, за състоянието на пътя – я има и е налична. Въпрос е само на желание тя да бъде обработвана и силите и средствата да бъдат насочени, за да се предотвратяват тези неща“, обясни той.

 

Институтът е предупредил управляващите преди месеци

Милчев разказа, че Институтът за пътна безопасност е предупредил за опасността от подобна трагедия още преди четири-пет месеца. Това е станало по време на обсъждане на пътната безопасност в Народното събрание, организирано от парламентарната транспортна комисия.

 

„Тогава ги предупредихме, че подобна катастрофа предстои да се случи. И не за друго, а защото дълги години проблемите се замитат и тези катастрофи се случват циклично в България, когато не се предприема управление на риска“, каза той.

 

Преди около два месеца Милчев е провел и среща с двама министри. По думите му разговорът е продължил час и половина, а предложенията на института са били приети положително.

 

Впоследствие предложенията са били представени на премиера Румен Радев и началника на политическия му кабинет Николай Копринков, но по думите на Милчев не са последвали конкретни действия.

 

„Получих ясен отговор, че те са разбрали проблема и са казали: „Ще видим какво трябва да се направи“. И това така си остана“, разказа Милчев.

Той твърди, че необходимите структурни, кадрови и ресурсни промени зависят именно от Радев и Копринков.

 

„Така че сега отговорността – освен политическа, и наказателна, и чисто човешка – трябва да бъде носена от Радев и Копринков“, заяви председателят на ИПБ.

 

„Държавата не може да разчита на съвестта на шофьорите“

На въпрос на ФрогНюз дали по-голямата дистанция, подходящите светлини и внимателното шофиране могат да предотвратят подобни трагедии, Милчев отговори, че индивидуалните действия не са достатъчни.

 

„Дори вие да направите нещо сама, за другия няма гаранция, че ще го направи и няма да ви убие“, каза той.

 

Според него държавата трябва да осигурява безопасен път, ясни правила и ефективен контрол, а когато възникнат рискове, да предприема коригиращи действия.

 

„Държавата ни се проваля в тези последващи коригиращи действия, които се наричат управление на риска“, обясни Милчев.

 

Той е категоричен, че отговорността не може да бъде прехвърлена единствено върху участниците в движението:

 

„Проблемът не е в нас, хората, както се опитват да ни внушат. Проблемът е в този, който доставя транспортната система, който и да е той“.

 

Обществени поръчки вместо управление на риска

Милчев обвини управляващите, че предпочитат да разпределят средствата за пътна инфраструктура според политически интереси, вместо да ги насочват към участъците с най-висок риск от катастрофи.

 

Според него след трагедията ще бъдат организирани обществени поръчки за стотици милиони евро за дигитални пътни знаци. Той твърди, че вече има информация за бъдещия изпълнител. Посочи и обществена поръчка на държавната компания „Автомагистрали“ за мантинели на стойност 100 милиона, при която според него срокът за избор на изпълнител е изключително кратък.

 

Той подчерта, че Институтът за пътна безопасност е отправял същите критики и към предишните управления. По думите му осем правителства са отказали да приложат предложения модел за управление на пътната безопасност чрез оценка на риска.

 

„Те искат да организират обществените си поръчки по политически причини, а не през оценка на риска. Искат да харчат милиардите евро за пътища не през оценка на риска“, заяви той.

 

Урокът от катастрофата край Своге

 

Милчев припомни тежката автобусна катастрофа край Своге на 25 август 2018 г., при която загинаха 20 души, а други 10 бяха ранени. Разследването установи, че освен превишената скорост на автобуса, за трагедията са допринесли и сериозни проблеми с пътната настилка и обезопасяването на участъка. След катастрофата тогавашният премиер Бойко Борисов поиска оставките на трима министри – Николай Нанков, Валентин Радев и Ивайло Московски.

 

Милчев разказа, че тогава е участвал в среща в Министерския съвет и е настоявал за политическа отговорност. По думите му след трагедията е създадена Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, подчинена на министър-председателя. Според него обаче институцията не изпълнява пълноценно предназначението си, защото политическото ръководство не желае средствата да бъдат разпределяни според оценката на риска.

 

„Те искат просто да ги харчат, както на тях им е удобно, по политически причини“, заяви Милчев.

„Най-голямата ни помощ е да насочим прожекторите към отговорните“

В края на интервюто Милчев защити необходимостта от публично назоваване на политическата отговорност дори в момент, когато спасителните действия продължават.

 

„Най-голямата ни помощ е да насочим прожекторите към тези, които могат да променят нещо“, каза той.

 

Според него неправителствените организации и медиите трябва да бъдат коректив на всяко управление, независимо от политическата му принадлежност.

 

„На всяко управление трябва да бъдем коректив. Само тогава може да се променят и подобрят нещата“, заключи председателят на Института за пътна безопасност.