„Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“ – тримата срещу режима през 1968 г.

За тримата студенти разказва новата книга на Стефан Дечев и Кета Мирчева „Тримата срещу потъпкването на Чехо-Словашката пролет“, издадената от „Жанет 45“. Тя ще бъде представена утре, 11 ноември, от 18:30 ч. в Чешкия институт в София на ул. „Раковска“ 100 . Авторите разглеждат и начина, по който паметта за протеста е съхранявана, пренебрегвана и променяна през годините.

 

ИЗ КНИГАТА:

 

„Един публикуван през 2003 г. на страниците на в. „Култура“ материал на писателя Георги Господинов за липсващата българска 1968 г. става повод за разгаряне на остра дискусия, около която се отваря нова възможност за споменаване и на историята на Тримата. Статията, отговор на Наталия Христова, излязла на страниците на същия вестник, носи показателното заглавие „Митът за българското отсъствие“. Представянето на твърдението за отсъствие на протест и несъгласие като мит като че ли издава определена склонност и стремеж на авторката да припише на целия български народ, на цялото общество символния капитал от една усамотена дейност през есента на 1968 г. на три момчета от втори курс на специалност „История“. То се родее също и с усилията в последно време дейността на конкретни хора и личности около оцеляването на българските евреи по време на Втората световна война да се припише на целия народ и на държавата България и нейните институции. Неоспорвана от никого, изгодна едновременно и за тогавашните преподаватели и студенти в специалност „История“, паметта, поддържана от Искра Баева, подкрепена от Евгения Калинова, от Драгомир Драганов и от присъединилата се вече към тях Наталия Христова, започва да дава известни плодове и извън граница.

 

За това спомагат и други обстоятелства. През 1995 г. от този свят си отива Валентин Радев. Още преди да се спомине през 2009 г., Едуард Генов пък е напълно маргинализиран от българската публичност. Държавна сигурност докарва Царя, който първо управлява заедно с ДПС на Ахмед Доган, а после и в Тройна коалиция с ДПС и БСП. Размити са всякакви граници.

България влиза в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., но към 2008 – 2009 г. вече са положени основите на корупционен модел, който е захванал страната и до днес и от който тя и сега не съумява да се измъкне. В този контекст изненадващо, но може би и не чак толкова, воден от скромност, вместо да очертае уникалността на групата им от 1968 г., Александър Димитров най-често разказва рутинни спомени. Покрай него буквално преминават без реакция мемоарите на имащите статут на божества в историческата колегия Илчо Димитров, Димитър Ангелов, Николай Генчев, Николай Тодоров, Петър Хр. Петров.

 

Ето защо не е никаква изненада, че чрез чешката изследвателка Ивана Скалова версията за „Несторов и студентите“ намира нова публичност. В появилата се през 2005 г. на чешки език нейна книга изградената вече в България версия, изглежда, започва да дава своите първи плодове и в странство. Чешката изследователка се базира основно на появилия се през 1994 г. брой на „Homo Bohemicus“. Той пък тръгва от статията на Искра Баева, публикувана на 22 август 1991 г. на страниците на „Дума“ под заглавие „Многото лица на българския август 1968-а“. Последвана е от разговора на Христо Буцев с Николай Генчев, поместен във в. „Култура“ от 28 май 1993 г., както и от статията на Виолета Радева, намерила място по това време във в. „Демокрация“. Преводачката на Ивана Скалова на български език, Александра Трифонова, е сложила още две бележки с нови две страници от „Homo Bohemicus“, посветени на текста на самите позиви, които отвеждат към публикуваните там спомени на самия Валентин Радев. Книгата се обляга още и на монографията на Искра Баева от 2001 г., с нейната бележка под линия, посветена на казаното от доц. Христо Несторов „на лекции пред студенти“, както и относно онази „неумела младежка конспирация“, от която „трима от тези студенти“ са осъдени на различни срокове затвор. Това пък е материалът, появил се за пръв път на страниците на сп. „Политически изследвания“ през 1993 г.

 

Ето какво гласи достигналият до чешката читателска публика текст на Ив. Скалова: „Безспорно е, че има много българи, които осъждат непростимия акт на насилие, извършен спрямо Чехословакия, както и българското участие в него, но малцина са тези, които изказват несъгласието си публично“. Тази констатация, че има „много българи“, които са против агресията от 21 август 1968 г., както и труднооспоримото твърдение, че „малцина“ са онези, които изразяват своето несъгласие именно „публично“, вече звучи по-сдържано от предишни внушения на Искра Баева. Тя е последвана от разказ, дошъл безспорно до Скалова през Баева. Там четем: „Доцент Христо Несторов от Историческия факултет на Софийския университет пред пълна аудитория със студенти открито нарича навлизането на съюзническите войски в Чехословакия „интервенция“, за което е наказан с преустановяване за известно време на преподавателската му дейност“. Веднага след това Ивана Скалова се прехвърля на историята със студентите. Чест прави на чешката изследователка, че тук тя не влиза в наратива на Баева за „неумела младежка конспирация“. Да проследим отново нейния разказ: „По особено изразителен начин – пише тя – протестират трима студенти историци от II курс – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев. Те се опитват да развиват дейност сред колегите си и да създадат група от съмишленици, при това с участието на активни членове на комсомола. От мнения на техни близки и познати, споделени след инвазията, тримата остават с убеждението, че възмущението по този повод е всеобщо и затова трябва само да подбудят съгражданите си към действия“. След това Ивана Скалова продължава: „Решават това да стане под формата на протест и апел едновременно. Подготвят десетки позиви със съдържание „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“, които разпространяват в София и Пловдив. След като научават за протестната акция на няколко съветски граждани, състояла се на Червения площад в Москва, Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев написват нови позиви, които гласят: „Петима съветски комунисти направиха демонстрация на Червения площад, какво правиш ти?“ и „Тежки присъди получиха петима съветски граждани, изразили солидарност с ЧССР. Хора, бдете!“. И тук Ив. Скалова отбелязва: „Тази постъпка извършват със съзнанието, че и те могат да бъдат сполетени от подобна участ. И не грешат – вторите си позиви не успяват да разпространят. На 29 октомври 1968 г. тримата студенти са арестувани и престояват четиридесет дни в ареста. Изправени са пред съда в началото на януари 1969 г. Едуард Генов, който отказва адвокат и не се признава за виновен, първоначално получава присъда от пет години лишаване от свобода, Димитров – три и Радев – две години. След обжалване наказанията им са намалени съответно на 3,5 години, 2 години и 1 година и 2 месеца.

 

Правейки определено едно от най-детайлните и изчерпателни описания, които са се появявали до този момент, веднага Ивана Скалова прибягва и до публикуваните през 1994 г. спомени на Валентин Радев, като ги цитира обстойно в тази им част: „Оказа се, че слабо познаваме психиката и характера на българина. Слабо познавахме силата на тоталния страх. […] На чашка, на маса и на приказки се оказа едно, но когато трябваше да се действа … За четвърт век диктат комунистическото управление бе сломило борческия български дух. В стремежа и желанието си да оцелее всеки бе готов да жертва и жертваше с лека ръка и принципи, и позиции, и нравствени категории. […] Преклонена главица сабя не я лови! Робската психика отпреди век отново господстваше у нас. Социалистическа България бе превърнала народа ни в нация от хора с ниско сведени, покорно преклонени глави…“ Така, цитирайки спомените на Валентин Радев, Ивана Скалова ни приближава към разочарованието на тримата студенти второкурсници и ни предпазва от триумфализма в разказа на Баева.

 

Трябва веднага да кажем, че след изпробваните дотук пера на Искра Баева, Драгомир Драганов, Илчо Димитров, Наталия Христова и публикуваните спомени на Николай Генчев на практика книгата на Ивана Скалова, макар и подведена от немалко от своите български информатори, извайва най-обстойната и близка до правдивостта картина. За разлика от Баева, тя слага студентския протест на Тримата в центъра, а не се стреми да го потули, олекоти, размие, омаловажи, неглижира и маргинализира. Липсата на детайли за т. нар. „протест на Несторов“ дължим на подвеждането ѝ от българските информатори и най-вече от Искра Баева. До Ивана Скалова очевидно така и не стига цялата сага около защитата на Несторов, която придава съвсем друг смисъл както на дейността му, така и на жеста на тримата студенти. И това е логично, тъй като повечето публикации, посветени на нея, все пак се появяват едва след излизането на книгата както на чешки, така и на български език“.