Документът „Russian Hybrid Warfare Activities in Europe: Considerations for Congress“ разглежда действия, които американски и европейски власти, НАТО и анализатори приписват на Русия. Сред отделно разгледаните държави са Полша, балтийските страни, Румъния и България.
Според CRS България и Румъния са изправени пред засилени руски хибридни заплахи след 2022 г. Те могат да засегнат вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността. Риск има и за развитието на енергийни ресурси в Черно море и други стратегически икономически дейности.
Война под прага на открития конфликт
Хибридната война не се води само с армия. Тя съчетава военни и невоенни, открити и прикрити средства.
Сред действията, приписвани на Русия в Европа, CRS изброява саботажи, нарушения на въздушното пространство, GPS заглушаване, повреждане на критична подводна инфраструктура, кибератаки и политическа и изборна намеса.
Според американското военно разузнаване Москва използва тайни операции, информационни кампании, кибератаки и посредници, за да се противопоставя на Запада и да проверява способностите и решимостта на НАТО, без да преминава прага на пряк въоръжен конфликт.
Мащабът също се увеличава. CRS цитира изследване, според което руските хибридни атаки срещу европейски държави са се увеличили четири пъти между 2023 и 2024 г.
Докладът обаче прави важно уточнение – отговорността за подобни операции често е трудна за доказване. При някои случаи руската връзка е добре документирана, при други доказателствата са косвени. Москва системно отрича отговорност за предполагаемите атаки.
GPS смущенията над Черно море
Една от най-конкретните заплахи за България е смущаването на сателитната навигация.
Българските и румънските власти отчитат увеличаване на случаите на GPS заглушаване в Черно море. През 2023 г. тогавашният началник на румънския Генерален щаб заявява, че Русия „активно и постоянно“ смущава GPS комуникациите в румънските териториални води.
Българските военни също свързват увеличените смущения със системи за радиоелектронна борба, но не посочват публично кой стои зад тях, отбелязва CRS.
Проблемът не е само военен. GPS се използва от корабоплаването, авиацията и различни системи от критичната инфраструктура. А Черно море е едновременно важен транспортен маршрут и зона за стратегически енергийни проекти.
Саботаж срещу българската военна индустрия?
По-чувствителната част от доклада засяга българската отбранителна индустрия.
CRS посочва, че тя „може да е била обект“ на свързани с Русия саботажни операции. Формулировката е предпазлива – докладът не определя всички случаи като доказани руски атаки.
Сред цитираните източници е разследване на Bellingcat за предполагаеми операции на руското военно разузнаване ГРУ в България и Чехия. Посочени са и публикации за взривове и пожари в български предприятия за боеприпаси.
Българският случай е част от по-широка европейска картина. Русия е обвинявана в саботажи, палежи и други операции срещу инфраструктура и обекти, свързани със западната подкрепа за Украйна.
След 2022 г. се променя и начинът, по който действат руските служби. След масовото експулсиране на руски дипломати от Европа те все по-често използват посредници и хора, привлечени за конкретни задачи. Някои от тях може дори да не знаят кой е крайният поръчител.
Кибератаките – третото направление
България и Румъния са били обект и на DDoS и други разрушителни кибератаки, които власти и експерти приписват на проруски хакерски групи.
Сред мишените са системи, свързани с избори, други държавни системи и критична инфраструктура. CRS цитира и кибератаката срещу български правителствени сайтове през октомври 2022 г., която беше приписана на проруска хакерска група.
България и дезинформацията
Особено тревожна е оценката за информационната среда в страната.
Преди парламентарните избори през април 2026 г. Центърът за изследване на демокрацията определя България като една от държавите в ЕС с „най-благоприятна информационна среда за недемократична зловредна манипулация“. CRS цитира именно този анализ.
Сред причините са продължителната политическа нестабилност и поляризация, слабото прилагане на регулациите и ниската обществена устойчивост. Анализът посочва и трайно изградена инфраструктура за разпространение и усилване на подобни послания.
Преди изборите българските власти започват инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и търсят съдействие от ЕС.
Така изборната сигурност вече не се свежда единствено до защитата на самото гласуване. Част от нея е и информационната среда, в която гражданите вземат решенията си.
Защо България е важна?
България няма обща граница с Русия, Беларус или Украйна. Но е член на НАТО и ЕС, има излаз на Черно море и значителна отбранителна индустрия. Това създава различни уязвимости – от навигационните системи и критичната инфраструктура до киберпространството и информационната среда.
Според американски и европейски оценки засилването на руската хибридна активност след 2022 г. е свързано и със западната подкрепа за Украйна. Част от тези действия целят да затруднят тази подкрепа и да подкопаят единството на Запада.
Трудността за НАТО е, че хибридните операции остават под прага на традиционната война. Кибератаката може да дойде от група с неясни връзки. Саботажът може да бъде извършен чрез посредник. При информационната операция може да е трудно да се установи откъде е започнала и кой я координира.
Именно затова американският Конгрес разглежда различни възможности за противодействие – от санкции срещу руски разузнавателни структури до разузнавателни, полицейски и военни инструменти.
За България изводът от доклада е по-широк от отделните инциденти. GPS смущенията над Черно море, кибератаките, подозренията за саботаж и информационното влияние не са разгледани изолирано. Те са различни проявления на една заплаха, която може да действа едновременно във физическата, цифровата и политическата среда.
