От известно време насам редовно виждаме съобщения за все повече територии, сигурни под контрола на Украйна, както и за голям брой пленени окупационни войски. Освободените села и военнопленниците, разбира се, са добра новина, но за съжаление те не променят цялостната ситуация.

 

Всеки квадратен километър, който е върнат и възстановен към териториалната цялост на Украйна, без съмнение е положително развитие. Но е важно да се знае, че това не е война за територия.

 

Пълномащабната война, която продължава от 2022 г., не е война за украинска територия, а война, която се води на украинска територия. Кремъл се нуждае от териториални придобивки, за да оправдае политиката си и да ги представи като доказателство, че постига поставените си цели. В реалност обаче целта е Украйна да бъде поставена в политическо подчинение.

 

Такова подчинение не означава задължително пълна окупация, нито пък трябва да се случи за кратък период от време. Путин последователно преследва това, което очерта в Мюнхен през 2007 г. и в Букурещ през 2008 г. Целта е да се възстанови сферата на влияние върху територията на бившия Съветски съюз, чието разпадане руският диктатор смята за една от най-големите трагедии на 20-и век.

 

Средството за постигане на целта


Кремъл преследва целите си последователно и за разлика от Запада не е ограничен от демократични процеси, което просто прави провеждането на подобна политика по-лесно.

 

Русия разполага с широк набор от средства – от политическо влияние, дезинформация, саботажи и икономически натиск до дронове, ракети и въздушния терор, на който са подложени жителите на Киев и други украински градове.

 

Превръщането на украинската столица в място, все по-трудно за живеене, нарушаването на въздушното пространство на страните от НАТО и Молдова, както и подкопаването на доверието във функционирането на военните съюзи – всичко това са инструменти, насочени към насаждане на страх, отслабване на единството и поляризиране на обществата в държавите, които Москва смята за съперници или дори за врагове.

 

Предупрежденията на разузнавателните служби на страните от НАТО за очаквана ескалация от страна на Русия и за възможни саботажи в по-голям мащаб от досегашния са може би най-ясното доказателство за това.

 

Целите на Русия и Съединените щати


Ще успее ли Русия да постигне целите си? До голяма степен това зависи от решителността на Запада и Украйна. Един от ключовите фактори е политиката на САЩ спрямо Русия, Беларус и Украйна.

 

За съжаление, от известно време наблюдаваме сериозна непоследователност в американската политика. От една страна, имаше съобщения за постоянни бази на американски войски в Полша, запазване на военното присъствие в Литва и подписа на Тръмп под санкциите, предложени от покойния Линдзи Греъм. От друга страна, все още не е ясно дали тези санкции действително ще бъдат приложени срещу Русия.

 

Вашингтон облекчи някои санкции, включително ограниченията върху беларуския износ на калиеви торове. Разговорите между Виткоф, Кушнер и Путин също затрудняват запазването на оптимизма, да не говорим за съобщенията за възможно възобновяване на газопроводите „Северен поток“. Отделен въпрос е абсурдността на обвиненията, че Украйна е виновна за продължаващата криза с горивата.

 

Как трябва да се тълкува всичко това, остава открит въпрос. Все пак могат да се направят някои изводи. Военното присъствие на САЩ в страните от източния фланг на НАТО представлява червена линия, очертана от Вашингтон пред Русия. В същото време Съединените щати не изключват икономическо сътрудничество, включително в области като горивата и беларуския износ на калиеви торове.

 

Междувременно поддържането на силно ограничена подкрепа за Украйна би могло да бъде разтълкувано от Кремъл като зелена светлина за продължаване на военните действия. Русия не демонстрира искрено желание за мирни преговори и Вашингтон осъзнава това. Американската администрация е наясно и с проблемите, пред които Украйна може да се изправи през предстоящата зима.

 

В известен смисъл това може да се разглежда като подход на „моркова и тоягата“ – военното присъствие на САЩ в Източна Европа ще се запази, като същевременно се оставя пространство за преследване на общи бизнес интереси. Съединените щати може би се опитват да деескалират ситуацията, за да запазят мира и стабилността в европейските държави от НАТО.

 

Това обаче би било наивно. Русия действа според съвсем различна логика, която надхвърля представите за рационалност на Европа и Съединените щати. Най-ясното доказателство за това е самият факт, че Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г.

 

Сила чрез устойчивост и партньорства


Фактът, че войната се води на украинска територия, а не за украинска територия, означава, че това е и конфликт, в който е намесен Западът – и по-специално държавите от НАТО и ЕС на източния фланг. Именно там се наблюдават най-много враждебни актове на саботаж и други форми на хибридна активност.

 

Михал Куявски