Историята бързо излезе извън границите на Украйна. Докато руските пропагандни канали я превръщаха в сюжет за „концлагер“ и бунт срещу украинската армия, сензационните твърдения достигнаха и до българската аудитория. Няколко сайта публикуваха кадри и обвинения за предполагаеми изтезания и сексуално насилие над непълнолетното момче, без ясно да разграничат потвърдените обстоятелства от твърденията в социалните мрежи.

 

Украинският Център за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана съобщи, че около инцидента е била организирана координирана информационна кампания. Анализът на институцията установил 361 публикации с идентичен текст във Facebook, съдържащи радикални призиви и недостоверни твърдения, опровергани впоследствие от правоохранителните органи.

 

Паралелно с това руски Telegram канали разпространявали наратива „Концлагер в Борщаговка, бунт на украинците“. Според Центъра той се появил в 110 канала. В кампанията са се включили и проруски говорители, включително лица, срещу които Украйна е наложила санкции.

 

Според Центъра в разпространението на твърденията се включили и хора, които преди това са опитвали да организират протестни акции. Кампанията продължила и с опити за организиране на нови протести.

 

Как започна всичко: 40 заложници и твърдения за изтезания


На 2 ноември пред сграда в Петропавловска Боршчаговка се събра тълпа след публикации в социалните мрежи, според които в подземие били държани около 40 военнослужещи. Твърдеше се, че те са бити и измъчвани, а на медицински екипи не се позволява да стигнат до тях.

 

 

Появиха се и разкази за човек със стома, който бил държан там в продължение на 37 дни, както и за искани 100 000 гривни, за да бъде допуснато посещение. Тези твърдения не бяха подкрепени с надеждни доказателства.

 

Полицията опроверга информацията за 40 заложници. Според нея в сградата се намирал един мъж, който вероятно е напуснал без разрешение военната си част. Националната гвардия обясни, че обектът се използва като пункт за временно пребиваване на военнослужещи преди изпращането им на обучение.

 

Командващият Националната гвардия Олександр Пивненко заяви, че четирима мъже са напуснали военните си части без разрешение, а останалите в сградата са военнослужещи от Националната гвардия. Четирима от тях били отведени за преглед.

 

 

Роднини и други граждани получили възможност да разговарят с хората в сградата. На място работил и екип от офиса на военния омбудсман. Националната гвардия назначила служебно разследване, което трябва да установи дали са допуснати нарушения на условията за пребиваване на военнослужещите.

 

Напрежението прераснало в сблъсъци, при които са ранени 16 военнослужещи от Националната гвардия. Всички те са с леки наранявания. По време на сблъсъците са използвани газ и пожарогасители, а някои от присъстващите са били заливани с неизвестен разтвор.Според съобщенията по време на безредиците са използвани газ и пожарогасители, а хора са били заливани с неизвестен разтвор.

 

14-годишното момче и историята за „къщата на ужасите“


Един от най-сензационните елементи в разпространяваните публикации беше историята за 14-годишно момче, представяно като жертва на тежко насилие в сградата. В социалните мрежи се появиха твърдения, че то е било измъчвано и изнасилвано, включително с лопата.

 

Тези обвинения бързо бяха превърнати в заглавия и публикации, които представяха предполагаемото сексуално насилие като установен факт. 

 

Видеозаписи, появили се впоследствие, показват как момчето прескача оградата на обекта. В друг запис, направен в болница, то разказва, че е било бито от мъже във военни униформи. Украинските власти представиха различна версия за случилото се и отрекоха военнослужещи да са го пребивали.

 

Български сайтове разпространиха сензационните твърдения

 

Историята за „къщата на ужасите“ не остана ограничена до украинското и руското информационно пространство. Тя достигна и до България, където няколко новинарски сайта препредадоха най-сензационните обвинения, представяйки случая като разкритие за тайно военно мазе и място за изтезания.

 

Фалшивата лекарка и продадената линейка

 

Допълнителни въпроси постави разследване на украинското издание „Слідство.Інфо“. Журналистите проверили самоличността на жена, която се представяла за лекарка на име Валентина и се представяла за собственичка на медицински център „Мед-престиж“.

 

Според разследването жената е Валентина Молодая, но няма връзка с лечебното заведение. Собственикът на „Мед-престиж“ Михаил Фурман заявил, че клиниката не работи от 2023 г., а линейката, с която жената се появила пред сградата, била продадена през миналата година. Условието при продажбата било да бъдат премахнати фирмените обозначения.

Според журналистическото разследване Молодая е собственик на клиника по пластична хирургия, а не на медицинския център, който твърдяла, че представлява.

 

Разкритията поставят под съмнение твърдението на жената, че е медицинско лице, пристигнало на място, за да помогне на пострадалите. Те обаче не дават отговор кой стои зад действията ѝ и не доказват връзка с руски служби.

 

Над 100 души са идентифицирани от СБУ


Украинската Служба за сигурност съобщи, че е установила около 100 души, които са били на мястото и са участвали в организацията на събитията.

 

Ръководителят на президентската канцелария Кирило Буданов съобщи и за задържането на жена, пристигнала с линейка. Междувременно командирът на „Азов“ Денис „Редис“ Прокопенко определи случилото се като саботаж, който обслужва интересите на врага и дискредитира украинската армия.

 

Журналистът Юрий Бутусов от своя страна отрече разпространяваните твърдения, че обектът е бил неофициален затвор на 2-ри корпус „Хартия“, и заяви, че негови бойци не са замесени.

 

Украинските служби проверяват обстоятелствата, паралелно с това продължава и служебното разследване на Националната гвардия за условията в сградата и възможни нарушения.

 

 

Как локалният инцидент се превърна в пропаганден сюжет


Според украинския Център за противодействие на дезинформацията случаят е бил използван за разпространение на няколко основни послания: че украинската армия държи военнослужещи в тайни затвори, че ги измъчва и че обществото се надига срещу военните власти.

 

Тези внушения се разпространявали едновременно в социалните мрежи и в руски Telegram канали. Идентичните публикации във Facebook и масовото разпространение на наратива за „концлагер“ според украинската институция са признаци за координирана информационна кампания.

 

Украинският Център за противодействие на дезинформацията призова гражданите да не се поддават на провокации и да проверяват информацията чрез официални и надеждни източници.