Унгарската въоръжена съпротива продължава до 10 ноември. В сблъсъците загиват над 2500 унгарци и около 700 съветски войници. Между 200 000 и 250 000 унгарци напускат родината си и стават бежанци на Запад. С подкрепата на Москва властта поема Унгарската социалистическа работническа партия под ръководството на Янош Кадар.

 

Хрушчов, Жуков и танковете на маршал Конев

 

В Москва първоначално взимат връх по-умерените Хрушчов и Жуков, които настояват за ненамеса. В същото време

Франция и Англия са нахлули в Египет, за да завземат Суецкия канал – и съветското ръководство не иска да бъде асоциирано с „империалисти“. Затова е готово на преговори и изтегляне от Унгария.

 

След неколкодневно затишие изглежда сякаш унгарското въстание успява.

 

Но се разпространяват слухове, че въстаниците извършват чистки срещу комунисти и офицери от службите. Тези събития намират широк отзвук в СССР и изцяло променят настроенията. Тогава хардлайнерите в Политбюро, подкрепени от другаря Мао, взимат връх и на посланика Андропов е разпоредено да заблуди премиера Наги, че всичко е наред, докато на 4 ноември съветските войски нахлуват в Будапеща от няколко посоки под ръководството на маршал Конев.

 

Ролята на Андропов

 

Юрий Андропов играе ключова роля по време на Унгарската революция от 1956 г. В периода от 1954 до 1957 г. той е извънреден и пълномощен посланик на СССР в Унгария.

 

На 23 октомври 1956 г. по обед, когато студентските протести в Будапеща ескалират, Андропов изпраща спешна телеграма до Москва, с която настоява за съветска военна намеса. Като посланик той пряко участва в дипломатическото и политическото координиране на съветските действия за смазване на въстанието, както и в последващото възстановяване на просъветския комунистически режим.

 

Опитът от унгарските събития силно повлиява на политическия му мироглед. По-късно, като дългогодишен ръководител на КГБ (1967–1982) и генерален секретар на КПСС, Андропов е сред най-твърдите привърженици на предотвратяването на всякакви антикомунистически или реформистки движения в рамките на Източния блок.

 

Предаден на масата на мира

 

"Предаден на масата на мира“ е историческа фраза, свързана с драматичния арест и екзекуция на унгарския военен лидер Пал Малетер по време на Унгарската революция.

 

Късно вечерта на 3 ноември 1956 г. Пал Малетер, министър на отбраната на революционното унгарско правителство, води военна делегация в съветския военен щаб в Тьокьол, южно от Будапеща.

 

Делегацията пристига в дух на добра воля, за да преговаря за официалното изтегляне на Червената армия от Унгария. Кристални чаши се чукат, а на масата за конференции са нарисувани карти, за да се симулира сериозен мирен процес. Но капанът щраква. По средата на преговорите шефът на КГБ Иван Серов влиза в стаята и нарежда незабавен арест на Малетер и неговия екип, като нарушава напълно дипломатическия им имунитет и обещания от СССР неутралитет на Унгария. Още на следващата сутрин, 4 ноември, съветските танкове смазват свободата.

 

Въпреки че разбира ситуацията, Наги не се решава да заповяда на унгарската армия да окаже съпротива. Самата армия е разцепена между просъветско ръководство и провъстанически войници. Скоро е наложено ново правителство начело с Янош Кадар.

 

 

Съпротивата продължава до 9 ноември, когато въстанието е окончателно смазано с цената на 2500 загинали унгарци и 700 съветски войници. Така то завършва с 2500 загинали унгарци, 700 съветски войници, десетки хиляди ранени и стотици хиляди хора, които напускат Унгария.

 

Бунтът е смазан и заради пасивността на Запада, зает със сагата около Суецкия канал и нежеланието му да воюва с вече ядрения СССР.

 

Отзвукът в България

 

В края на месеца, в който революцията е потушена, Отечественият фронт в България организира няколко последователни митинга, на които критикува „контрареволюцията в Унгария“. На първия от тях, който се провежда в зала „България“, говорят някои от държавните ръководители – първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, Кимон Георгиев и лидерът на БЗНС Георги Трайков. Със своето красноречие се включва и един от любимите български детски писатели – Ангел Каралийчев.

 

Независимо от официално разпространяваната позиция в България, поетът Йордан Русков печата и раздава листовки със свое стихотворение в подкрепа на унгарското антисъветско въстание. За тази си дейност тогава той е осъден на седем години затвор, а през 2006 г., по повод 50-годишнината от събитията, е отличен с унгарски орден.

 

Въстанието отеква и в прочутата „Епитафия“ на Атанас Далчев. „Всички, паднали за свободата, дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята.“

 

В своето есе „Унгарската есен“ писателят Георги Марков достига до тъжното заключение за събитията от 1956 г.: „Внезапно и категорично до всички нас в Източна Европа историята изпрати своята истина – че сме обречени“.

 

Всичко не може да се опише. Но да завършим със строфа от една песен, която в Унгария пеят и до днес:

 

Напред, момчета от Буда,
напред, момчета от Пеща,
студенти, работници, земеделци,
Слънцето вече не изгрява от изток!