И всеки път правителството има обяснение.

 

„Не можем да си позволим“


Последното обяснение дойде днес от Димитър Стоянов по време на парламентарния контрол. Депутатът от „Демократична България“ Атанас Славов попита дали България ще се включи в антидрон инициативата, обявена на срещата на НАТО в Анкара през юли.

 

„Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер“, отговори министърът.




Според него България вече е заявила участие в сходен проект на Европейския съюз.

 

„Това дублиране не носи кой знае колко принадена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти. Ние трябва наистина да подхождаме балансирано, според нашите способности, според нашите възможности“, каза Стоянов.

 

Аргументът на Стоянов е, че няма смисъл България да плаща за две сходни инициативи. По думите му страната ще развива антидрон способности чрез проекта на ЕС, вместо да отделя средства и за инициативата на НАТО.

 

Това обяснява конкретния отказ, но не и по-широката политика на кабинета. Само два месеца по-рано Румен Радев отказа участие и в „Коалицията на желаещите“. Така решенията вече не изглеждат изолирани – при два нови формата за сигурност правителството избира България да остане извън тях.

 

НАТО инвестира в технология, която промени войната


Инициативата NATO Drone Edge беше обявена на срещата на върха в Анкара през юли. НАТО предвижда съюзниците да инвестират над 40 млрд. долара през следващите пет години в способности за противодействие на безпилотни системи.

 

Това не е просто общ фонд от 40 млрд. долара, към който всяка държава трябва да внесе определена сума. Инициативата включва механизми за ускорено придобиване на съвместими системи и значително разширяване на подготовката на оператори на дронове.

 

Причината НАТО да поставя толкова сериозен акцент върху тази технология е опитът от последните години. Според генералния секретар Марк Рюте дроновете са променили фундаментално характера на съвременната война и вече са решаващ фактор на бойното поле.

 

Кабинетът на Румен Радев обаче решава България да не участва в инициативата.

 

Преди това Радев каза: „Мястото на България не е там“


Антидрон инициативата не е първият подобен случай при кабинета на Румен Радев.

 

През юли премиерът получи лична покана от френския президент Еманюел Макрон за участие на България в „Коалицията на желаещите“. Радев отказа.

 

„Мястото на България не е там“, заяви той.

 

Коалицията е създадена по инициатива на Франция и Великобритания и обединява над 30 държави. Тя работи не само по настоящата подкрепа за Киев, но и по въпроса какво ще последва след евентуалното прекратяване на войната – какви гаранции за сигурност ще получи Украйна и как да бъде предотвратена нова руска агресия.

 

След отказа на Радев правителството започна спор дали България изобщо някога е била „официално“ част от коалицията.

 

Това обяснение обаче трудно решава политическия въпрос. Самото Министерство на външните работи признава, че коалицията е неформална и няма формално членство. България е участвала в нейни срещи. А когато през юли получава конкретна покана да продължи участието си, премиерът я отказва.

 

Още по-показателни бяха противоречивите сигнали от самото правителство. Ден след отказа на Радев външният министър Велислава Петрова участва в среща в Киев, на която България подкрепи обща декларация. В нея „Коалицията на желаещите“ е определена като важен механизъм за подкрепа на Украйна и се заявява готовност за засилване на участието в работата ѝ. След това МВнР започна да обяснява, че документът не е правно обвързващ и не означава ангажимент България да участва в коалицията.

 

Така по един от най-важните външнополитически въпроси правителството успя да изпрати различни сигнали в рамките на дни.




Всеки отказ има обяснение. Заедно вече оформят политика


Разбира се, България не напуска НАТО. Страната продължава да участва в Алианса, в неговото военно планиране и в съществуващи многонационални проекти. Стоянов сам посочи такива примери.

 

Затова би било невярно да се твърди, че кабинетът е прекратил съюзническите ангажименти на България. Но това не означава, че отделните решения трябва да се разглеждат изолирано.

 

При „Коалицията на желаещите“ аргументът беше, че „мястото на България не е там“. При антидрон инициативата – че парите не стигат и сходна способност може да бъде развита през ЕС.

 

Поотделно всяко решение може да бъде защитено с различен аргумент. Заедно обаче те очертават модел: когато част от европейските съюзници търсят нови форми на сътрудничество в отговор на руската заплаха и променената среда за сигурност, кабинетът на Радев все по-често обяснява защо България няма да участва.

 

Това се случва в момент, когато самият НАТО върви в обратната посока. След срещата в Анкара Алиансът обяви ускоряване на производството, инвестициите в нови технологии и съвместните отбранителни способности. Съюзниците договориха над 50 млрд. долара нови поръчки само в рамките на индустриалния форум, а противодействието на дронове беше определено като един от ключовите приоритети.

 

В този контекст „нямаме достатъчно средства“ вече не е само счетоводен аргумент. Бюджетът показва приоритетите на една държава, а решенията в кои съюзнически формати да участва показват политическата ѝ посока.

 

Къде тогава е мястото на България?


Именно тук кабинетът дължи по-ясен отговор.

 

След отказа от „Коалицията на желаещите“ и решението България да остане извън новата антидрон инициатива на НАТО кабинетът дължи по-ясен отговор за посоката, която избира. Не само защо страната не участва в тези формати, а каква роля иска да има в новата архитектура на европейската сигурност.

 

Членството в НАТО не се изчерпва с формалното присъствие в Алианса. То предполага и участие в изграждането на общите способности, когато средата за сигурност се променя.

 

Затова проблемът не е в един отказ. Не е дори в два.

 

Проблемът е, че правителството постепенно трябва да обясни не само къде България няма да бъде, а къде всъщност иска да бъде.