Фон дер Лайен обяви идеята в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз пред Европейския парламент в Страсбург. В залата беше и канадският премиер Марк Карни.

 

„Искам да работим заедно за отварянето на вратата Канада да стане първият асоцииран член на Европейския съюз“, заяви Фон дер Лайен.

 

Думите ѝ бяха посрещнати с овации от евродепутатите. След това председателят на Европейската комисия отиде при Карни и го прегърна.

 

Предложението идва в момент, когато Отава търси по-тесни икономически и стратегически отношения с Европа на фона на сериозното напрежение със Съединените щати. Самият Карни вече говори за изграждането на „уникален съюз“ с ЕС, но подчертава, че Канада не търси пълноправно членство.




Какво означава „асоцииран член“?

 

Засега няма точен отговор. ЕС не разполага с установен статут на „асоцииран член“. Не е ясно какви права и задължения би получила Канада, дали статутът ще даде по-широк достъп до единния пазар и европейските програми и дали ще предвижда някакво участие в работата на институциите на ЕС.

 

Европейският съюз вече има различни модели за тясно сътрудничество с държави, които не са негови членове. Те обаче не представляват „асоциирано членство“.

 

Норвегия например е част от Европейското икономическо пространство заедно с Исландия и Лихтенщайн. Това им дава достъп до единния пазар и четирите му свободи – свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Норвегия прилага голяма част от европейското законодателство, свързано с единния пазар, но няма право на глас в институциите на ЕС при окончателното приемане на тези правила.

 

Швейцария не е част от Европейското икономическо пространство. Отношенията ѝ с ЕС се основават на множество двустранни споразумения, които осигуряват достъп и взаимно отваряне на пазарите в определени области.

 

Великобритания има отделен модел след Brexit. Отношенията ѝ с ЕС се уреждат основно от Споразумението за търговия и сътрудничество, а страната участва и в отделни европейски програми. Сред тях е Horizon Europe, към която Великобритания се присъедини като асоциирана държава през 2024 г.

 

Нито един от тези модели обаче не показва автоматично как ще изглежда предложението за Канада. На този етап Фон дер Лайен предлага създаването на нов тип отношения, чието конкретно съдържание тепърва трябва да бъде договорено.

 

Защо Канада не може просто да стане член на ЕС?


Пълноправното членство е отделен въпрос. Член 49 от Договора за Европейския съюз предвижда, че „всяка европейска държава“, която зачита основните ценности на Съюза и се ангажира да ги насърчава, може да кандидатства за членство.

 

Канада не е европейска държава и Отава не настоява за пълноправно присъединяване към ЕС. Предлаганото „асоциирано членство“ следователно би било различна форма на отношения, а не стандартната процедура за присъединяване към Съюза.

 

Точно тук е и голямата новост в предложението на Фон дер Лайен. Ако бъде разработен такъв статут, ЕС ще трябва да определи как една държава може да се интегрира значително по-тясно със Съюза, без да се превръща в една от неговите държави членки.

 

От технологии до отбрана и Арктика


Фон дер Лайен вече очерта областите, в които ЕС и Канада могат да задълбочат отношенията си. Сред тях са технологиите, изкуственият интелект, производството, енергетиката, критичните суровини, батериите, квантовите технологии, киберсигурността и икономическата сигурност.

 

Отбраната също заема централно място. Председателят на Европейската комисия говори за по-тясно свързване на отбранителните индустрии на ЕС и Канада.




Арктика трябва да се превърне в друг важен елемент от партньорството. Фон дер Лайен предложи сътрудничеството там да бъде един от водещите съвместни проекти.

 

„Споделяме един океан, един набор от ценности, един начин да гледаме на света. А сега ще изградим и общото си бъдеще“, каза тя.

 

По информация на Euronews Отава и Брюксел вече обсъждат и възможността Канада да се включи в Erasmus+, както и взаимното признаване на професионални квалификации. Тези разговори обаче не означават, че подобни права автоматично ще бъдат част от бъдещото „асоциирано членство“.

 

От CETA към „Алианс за бъдещето“


Канада и ЕС вече имат едни от най-развитите отношения между Съюза и държава извън Европа. Основата е Всеобхватното икономическо и търговско споразумение CETA. То се прилага временно от 2017 г. и премахна голяма част от митата между двете страни. Споразумението обаче все още не е ратифицирано от всички държави в ЕС.

 

Сега Фон дер Лайен предлага отношенията да излязат извън рамките на CETA.

 

„Ще преминем от CETA към Алианс за бъдещето, за да създадем общо пространство за просперитет и икономическа сигурност“, заяви тя.

 

Това означава сътрудничеството да не се ограничава основно до търговията. Плановете обхващат стратегически отрасли, технологии, суровини, енергетика и сигурност.

 

Идеята за „асоциирано членство“ не се появява за първи път


Самото понятие вече се е появявало в европейския политически дебат, макар и в съвсем различен контекст.

 

Германският канцлер Фридрих Мерц предложи по-рано през годината подобен статут за Украйна. Идеята му предвиждаше страната да получава поетапен достъп до определени европейски програми и до институциите на ЕС, но без право на глас.

 

Ситуацията на Канада е принципно различна. Украйна е европейска държава, официален кандидат за членство и води преговори за присъединяване. Канада не е кандидат и не се стреми към пълноправно членство.

 

Това означава, че евентуалният канадски статут може да се развие не като междинен етап по пътя към ЕС, а като отделен модел за държави, които искат много по-тясна интеграция със Съюза.

 

Защо точно Канада и защо сега?


Зад сближаването стои и бързо променящата се международна среда. Отношенията между Канада и САЩ се влошиха при администрацията на Доналд Тръмп. Търговските преговори между Вашингтон и Отава се провалиха през август, а двете страни влязоха в нов спор за митата.

 

Напрежение предизвикаха и многократните изказвания на Тръмп за превръщането на Канада в „51-вия щат“ на САЩ. Правителството на Карни търси начини да намали силната зависимост на канадската икономика от американския пазар.

Целта му е през следващото десетилетие Канада да удвои търговията си с държави извън САЩ.

 

Фон дер Лайен не спомена Тръмп по име и подчерта, че сближаването с Отава не е насочено срещу друга държава.

 

„Това не е партньорство срещу някого, а за нашата обща сила“, заяви тя.

 

По думите ѝ ЕС и Канада имат сходни позиции по ключови въпроси – от изкуствения интелект и климатичните промени до отбраната, критичните суровини, веригите за доставки и войната срещу Украйна.

 

„Европа и Канада вярват в демокрацията. Че властта не принадлежи на най-силния, най-богатия или най-шумния, а на всички нас“, каза Фон дер Лайен.

 

Какво следва?


Засега „асоциираното членство“ е политическо предложение, а не готов юридически статут.

 

Тепърва трябва да бъдат определени неговият обхват, правата и задълженията на Канада, достъпът до европейски програми и евентуалната степен на регулаторно сближаване с ЕС. Няма яснота и дали новият модел ще изисква промени в европейските договори или може да бъде изграден чрез други правни инструменти.




Не всички въпроси между двете страни са решени. Десет държави от ЕС все още не са ратифицирали CETA, въпреки че споразумението беше подписано преди близо десетилетие. Част от европейските столици биха предпочели отношенията с Канада да се развиват чрез съществуващите търговски и отбранителни механизми, вместо да се създава нова форма на членство.

 

Следващата важна стъпка ще бъде срещата на върха ЕС–Канада в Монреал през октомври. Очаква се тогава идеята да получи по-конкретни очертания.

 

Ако предложението се превърне в реален модел, значението му ще надхвърли отношенията между Брюксел и Отава. За първи път ЕС ще трябва да определи какво означава една държава да бъде много повече от обикновен партньор, без да бъде пълноправен член на Съюза.