В Деня на независимостта чухме патетични клишета от семпли политици. Никой обаче не спомена, колко обидно е Паметникът на независимостта в София да бъде реализиран едва през 2007 г. и да е висок 150 сантиметра! Красивото творение на Георги Чапкънов и Станислав Константинов е описано в Уикипедия със седем изречения…
Паметникът на Съветската армия в столицата обаче се радва на над 230 реда и ръст от 45 метра или 4 500 сантиметра. Излиза, че нашата признателност за Независимост е 30 пъти по-мъничка от тази към Съветския съюз, който ни обявява война на 5 септември 1944 г. и окупира три дни по-късно.
В реалния живот зависимостите са много.
Около 350 000 българи са алкохолно зависими.
Към 340 000 са наркозависимите.
Зависимостите от хазарт нарастват лавинообразно и според данни на БАН вече са около 7% от възрастното население. Уврежданията са тежки за над 50 000 души.
Около 25% от българите (всеки четвърти) са ползвали или прибягват до бързи кредити от небанкови институции. Близо 85% от тях са теглили по три кредита.
17 милиарда евро са дълговете на българи към банките.
А агресията и домашното насилие? Нима хората, подложени на физически и психически тормоз не са жертва и в зависимост от мутри и неуравновесени типове. Всяко 3-то семейство.
Здравето и живота на спазващи закона водачи често зависят от нагли, пияни и самонадеяни шофьори.
Зависими сме и от органите на реда, колкото и упорито МВР и останалите структури от сектора да отричат това. А трябва да е обратно.
Но и това не е всичко.
Не е тайна, че ключови държавни структури не функционират независимо. Социологически проучвания показват, че над 70% от хората смятат, че съдебната система и държавните институции са зависими от политиката и политиците. Обикновеният гражданин е уязвим и зависим от волята на политическата конюнктура и не е защитен от закона.
В България съществува специфична форма на зависимост, породена от изкривената структура на пазара на труда и бизнеса. Голям брой хора са заети в държавната и общинската администрация. Те зависят от политическата сила, която е на власт.
Голяма част от частния сектор разчита на държавно финансиране, европейски фондове и обществени поръчки. Това прави бизнеса зависим от управлението.
Всичко това води до тежък спад на доверието в държавата и институциите. Липсата на справедливост демотивира граждани и обществото като цяло. Корупцията е капакът на ковчега…
Това води до т.нар. „желана зависимост“. Тя се изразява в носталгични препратки, когато човекът е „винтче“ в голямата машина и вождът взима решения вместо него. Затова немалко българи и днес искат някой друг да решава дори личните им и семейни проблеми. Робофилия.
Има още дигитални зависимости, геополитически, исторически, натрапени (признателност за оказана помощ, проявено състрадание, освобождение, финансова подкрепа, сексуални зависимости) или плод на целенасочена пропаганда и натиск.
Хибридната война играе все по-мрачна роля.
Всеки ден в медии и най-вече на екран се появяват хора, нерядко с дипломи и научни титли, които дотолкова искат да са до властта, че са готови на всякаква зависимост като клетва за вярност. Ако би помогнало, щяха да открият древни артефакти от първия концерт на Лили Иванова на Перперикон… Или биха прегърнали твърденията на руския проф. Анатолий Фоменко, че Кирил и Методий нищо не са създали, а България не е съществувала, защото е била и е провинция от „Велика Руско-Ординска империя“… Българи се гордеят с това, повярвайте.
Зависимостите са адски много. Независимостта е една.
В шоуто на Монти Пайтън един от героите казва: „Всички вие трябва да мислите сами за себе си! Всички до един – и ще станете свободни хора!“
Магна харта, известна още като Великата харта на свободите е документ, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 година. Документът ограничава властта на монарха и защитава правата на аристокрацията и на всеки един гражданин. Казваш си мнението без страх от преследване. Централна точка: Никой не е над закона.
По това време у нас на престола е Борил, който е известен с това, че се жени за вуйна си, вдовицата на убития цар Калоян, и така наследява трона. Освен това е агресивен и жесток спрямо съседите на България. Никакви мисли за независими поданици и граждански свободи не са му минавали през ума…
Тази традиция в различни нюанси и прояви се запазва и до днес. Независимо какви лозунги, твърдения и обещания се дават. Затова национален празник ни е датата на формален документ между две воюващи страни – Русия и Турция, където България дори не присъства. Според проф. Милко Палангурски това е абсурд, непознат в света.
Не само продължаваме, но търпим да ни набиват в главите, че е достойно да бъдем зависими от този абсурд. И да загърбвайки постижения като създаването на писмеността, Априлската епопея, Съединението и Независимостта.
Самооковали сме се в подземията на безпросветието, преклонението пред лъжеидоли и лъжепатриоти.
Ден на независимостта веднъж в годината, а зависими - през останалите 364 дни.
Скапана и продажна работа!
Що за народ сме!
