„Спрете, защото „Кауфланд“ е много голям и ако тръгне по бобслея, фалитът на КТБ ще ви се стори като бриз. „Кауфланд“ има много кредити, има 8800 служители“, каза Петров по-рано през деня.

 

„Никой не е по-силен от държавата, когато тя прилага закона, за да защити правата на своите граждани“, отговориха от управляващата партия на своята официална страница във Фейсбук. „Никоя компания не може да поставя себе си над закона“.

 

Според тях сравнението с казуса КТБ, направено от Петров, смесва законността с беззаконието. Оттам определиха публичната реакция на мениджъра като опит за натиск върху контролните органи и заявиха, че подобни изявления само засилват основанията за действията им.

 

Критики към думите на шефа на „Кауфланд България“ дойдоха и от опозицията. Народният представител Ивайло Мирчев посочи, че аналогия между евентуален срив на компанията и фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) създава впечатление, че веригата е прекалено голяма, за да понесе последствия от действията си. Той определи изказването като неприемливо и подчертав, че чуждестранните инвестиции и разкриването на работни места имат значение за икономиката, но не могат да освобождават бизнеса от спазването на закона.

 

Депутатът призова ръководството на „Кауфланд“ да отговори на констатациите на регулатора с конкретни аргументи и доказателства, вместо да предупреждава за възможни тежки икономически последици. По думите му размерът на санкцията предполага сериозен отговор от страна на компанията, ако тя смята обвиненията за неоснователни.

 

Все пак Мирчев уточни, че позицията му не означава безусловна подкрепа за КЗК.

 

От самата комисия също не останаха безучастни. От регулатора посочиха, че установените нелоялни практики спрямо български доставчици не са единичен случай. Според комисията подобни нарушения са били предмет на три отделни производства от 2015 г. насам.

 

КЗК защити и размера на наложената санкция от близо 76 млн. евро. Оттам заявиха, че тя е определена при спазване на европейското и българското законодателство и дори попада в долния диапазон на предвидените от закона глоби.

 

В темата се включиха и от КНСБ, които поискаха от ръководството на „Кауфланд България“ гаранции, че наложената от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоба от над 75 млн. евро няма да се отрази на работните места и възнагражденията на служителите. В позиция до медиите синдикатът определи като неприемливи изказванията на изпълнителния директор на компанията Михаил Петров за възможните последици от санкцията.

 

Според КНСБ работните места и сигурността на служителите не бива да се използват като средство за натиск върху държавните институции при упражняването на законовите им правомощия. От синдиката призоваха работещите в търговската верига, които имат проблеми със заплащането, условията на труд, заетостта или нарушени трудови права, да потърсят съдействие от синдиката.

 

Малко по-рано през деня Михаил Петров посочи, че специалисти по конкурентно право са анализирали акта на комисията и компанията очаква възможността да изложи възраженията си пред съда. Ако веригата подаде жалба, той ще трябва да прецени дали КЗК е спазила законовите процедури, дали доказателствата подкрепят установените нарушения и дали размерът на наложената санкция е обоснован.

 

Как се стигна до сблъсъка между КЗК и „Кауфланд“

 

Сблъсъкът между Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и „Кауфланд България“ е резултат от продължила повече от година проверка на пазара на хранителни стоки и отношенията между големите търговски вериги и техните доставчици. В центъра на спора са условията, при които българските производители продават продукцията си на големите търговци, както и границите на допустимото при договарянето между двете страни.

 

Проверката започна през юни 2025 г., когато КЗК предприема секторен анализ на пазара на храни. В края на годината комисията публикува изводи за значителната пазарна позиция на големите търговски вериги и зависимостта на част от българските производители от достъпа до техните магазини. Регулаторът обърна внимание на дисбаланса в преговорната сила между доставчиците и търговците и призовава участниците на пазара да преразгледат практиките си.

 

През май 2026 г. КЗК преминава към отделни производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“, собственик на T Market. Те са образувани по инициатива на комисията заради съмнения за нелоялни търговски практики при отношенията с доставчици.

 

На 9 ноември 2026 г. регулаторът обяви решението си по случая с „Кауфланд“. На компанията бяха наложени имуществени санкции в общ размер на 75 653 706 евро. Сумата е разпределена за три отделни нарушения, които според КЗК са свързани с отношенията на веригата с български производители на храни през 2026 г.

 

За сравнение, за периода 2022–2024 г. в целия ЕС наложените подобни глоби възлизат на 41,9 млн. евро.