Според нея е необходим задълбочен анализ, в който да се включи и парламентарното мнозинство, с оглед на евентуални законодателни промени. Целта е цените на медикаментите без рецепта и добавките у нас да не бъдат драстично по-високи от тези в останалите държави от Европейския съюз.

 

„Цените на аналгетиците, на сиропите, на капките трябва да бъдат проследени. Следва да бъде направен сериозен анализ, да се включи и парламентарното мнозинство. Имаме идеи за законодателни промени. Искаме цените на лекарствените продукти без рецепта и хранителните добавки в България да не са драстично по-високи от цените на същите продукти в останалите европейски държави.“

 

През последната седмица КЗП насочва специално внимание към хранителните добавки заради ширещите се както в онлайн, така и във физическите аптеки, заблуждаващи практики и приписване на чудодейни свойства на различни продукти. Подобни нарушения се санкционират с до 4% от оборота, като правомощията за налагане на глобите са пряко в ръцете на комисията.

 

Темата предизвика реакции от страна на Сдружението за модерна търговия, откъдето определиха действията на институцията като „безпрецедентен натиск на държавата върху светлия бизнес“. Оттам посочиха, че става въпрос за брутен марж, а не за надценки, и твърдят, че в девет от десет случая търговецът не е причината за поскъпването. Манолова обаче категорично отхвърли тези твърдения.

 

„Нищо от това, което твърдят веригите, не е вярно. Когато проверките се извършват от надлежните органи и съответстват със законовите изисквания, не са административен натиск. Законите трябва да се спазват и тогава, когато се нарушават, следват санкции.“

 

Нивата както на брутния марж, така и на търговските надценки в България са в пъти по-високи спрямо тези в страни като Германия, твърди тя. Манолова даде пример с млечните продукти, за които казва, че разликата е двойна и повече. Част от констатациите от проверките вече са предадени на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като законът изисква надценките на сходни стоки от една категория да не се разминават с повече от 10%.

 

„Наказанията, които налага Комисията за защита на потребителите, най-вече са за нелоялни търговски практики, за фалшиви промоции, за разминаване в цените на етикет и на каса. Освен КЗП, на проверки влязоха и Агенцията по храните, НАП, Министерството на земеделието“, каза Манолова. Като едни от най-разпространените нарушения тя посочи фалшивите промоции и зачестилите сигнали за некоректно представяне на произхода на стоките.