Причината за инцидента все още не е установена и към момента няма доказателства, че става дума за саботаж. Новият случай обаче идва на фона на поредица от предишни взривове в обекти, свързани с компанията, разследвания за действия на руското военно разузнаване и все по-категорични предупреждения от САЩ, Украйна и европейски държави за руски хибридни операции срещу отбранителната индустрия в Европа.

 

Втори инцидент за малко повече от месец

 

Пожарът край Горни Върпища започна късно на 11 септември. В района има 11 склада. Огънят първоначално е обхванал един от тях, а впоследствие се е разпространил към още два.

 

Възпламенили са се боеприпаси и са последвали поредица от взривове. Няма пострадали. Двамата охранители в базата са успели да напуснат района.




Полицията и пожарната отцепиха периметъра, а заради опасността от продължаващи детонации обстановката се следи и с дрон.

 

Само месец по-рано, на 10 август, пожар и последвали взривове унищожиха склад на „ЕМКО“ край село Белица, община Трявна. Тогава около 300 работници бяха евакуирани.

 

Разследващите все още установяват причината за августовския инцидент. Първоначално МВР и ръководството на компанията съобщиха, че няма данни за външна намеса. Прокуратурата обаче обяви, че се проверяват всички възможни версии.

 

Месец след взривовете ДАНС се включи в разследването и бяха назначени множество експертизи.

 

При последвалото прочистване на района военнослужещи откриха 60 невзривени боеприпаса с различен калибър. Два бяха унищожени на място, а останалите – предадени за утилизация. Събрани бяха и около два тона метални отломки.

 

„ЕМКО“ и Украйна

 

Компанията на Емилиян Гебрев има документирани доставки на боеприпаси за Украйна още от 2014 и 2015 г., години преди началото на пълномащабната руска инвазия.

 

Договорът от ноември 2014 г. е за повече от 25 млн. евро. Сред поръчаната продукция има 5000 артилерийски снаряда с калибър 152 мм, произведени от „ЕМКО“, както и друга военна продукция от български производители. Последната документирана доставка е извършена през февруари 2015 г.

 

По данни на компанията доставките са прекратени след подписването на Минските споразумения през същия месец, а част от договорените количества не са реализирани. Така връзката на „ЕМКО“ с украинските доставки предхожда с години пълномащабната война срещу Украйна.

 

Отравянето на Емилиян Гебрев

 

През април 2015 г. собственикът на „ЕМКО“ Емилиян Гебрев, синът му Христо и производствен директор на компанията са приети в болница със симптоми на тежко отравяне.

 

Българската прокуратура по-късно насочи разследването към руски граждани и възможна операция на руското военно разузнаване ГРУ. Трима руснаци бяха обвинени задочно за опита за убийство на Гебрев, сина му и неговия служител.

 

Случаят получи международно внимание след отравянето на Сергей и Юлия Скрипал във Великобритания през 2018 г. Разследвания на Bellingcat свързаха част от заподозрените за операцията срещу Гебрев с подразделение 29155 на ГРУ – структура, която западни служби свързват с тайни операции и саботажи в Европа.

 

Името на „ЕМКО“ се появява и при друг ключов случай – взривовете във Врбетице в Чехия през 2014 г. В складовете там е имало боеприпаси, собственост на българската компания. Чешките власти стигнаха до заключение, че зад атаката стоят агенти на руското военно разузнаване.

 

Според разследването двама от заподозрените за Врбетице са същите агенти на ГРУ, които Великобритания обвини за отравянето на Сергей Скрипал – Анатолий Чепига и Александър Мишкин. Чешките разследващи разглеждаха като възможен мотив и факта, че част от унищожените боеприпаси са били предназначени за Украйна.

 

Серия от взривове 

 

„ЕМКО“ има и собствена дълга история на инциденти в България.

 

През 2011 г. взрив унищожи склад на компанията край Ловнидол, в който се намираха около 3000 артилерийски снаряда.

През юли 2022 г. мощен взрив и пожар унищожиха склад край Карнобат. През юни 2023 г. в същия район последва нов взрив в обект на компанията.

 

Българската прокуратура още през 2021 г. обяви, че проверява възможна връзка между серия от взривове в оръжейни складове у нас и служители на руското военно разузнаване.

 

През 2024 г. България издаде европейски заповеди за арест на шестима руски граждани, обвинени за участие във взривове в оръжейни складове и производствени обекти в страната. Разследването свързва атаките с боеприпаси, предназначени за износ към Украйна и Грузия.




Предупреждението от САЩ

 

Новите инциденти се случват и в момент, когато американски институции предупреждават за засилване на руските хибридни операции в Европа. Изследователската служба на Конгреса на САЩ разглежда България и Румъния сред държавите, изложени на засилени рискове след началото на пълномащабната война срещу Украйна.

 

В анализа на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS) специално място е отделено на българската отбранителна индустрия. Документът посочва, че тя „може да е била обект“ на саботажни операции, свързани с Русия. В този контекст са разгледани взривове и пожари в предприятия и складове за боеприпаси в България, както и разследванията за предполагаеми операции на руското военно разузнаване ГРУ.

 

Американският анализ поставя тези случаи в по-широката картина на руските хибридни действия в Европа. Сред тях са саботажи, палежи, кибератаки, GPS смущения и операции срещу критична инфраструктура. Отделно внимание се обръща на обекти, свързани с производството, съхранението и транспортирането на военна продукция и с подкрепата за Украйна.

 

Докладът отчита и промяна в начина, по който се извършват подобни операции. След масовото експулсиране на руски дипломати от европейски държави Москва все по-често използва посредници за конкретни задачи. Според цитираните оценки това затруднява установяването на връзката между извършителите на място и руските служби и позволява подобни действия да останат под прага на открит конфликт.

 

Предупреждение и от Украйна

 

Дни преди новия взрив в „ЕМКО“ ръководителят на Офиса на президента на Украйна Кирило Буданов беше в Рига за разговори за регионалната сигурност и сътрудничеството в отбраната.

 

Според Буданов Европа постепенно осъзнава мащаба на руската хибридна заплаха, за която Украйна предупреждава от години. Той описва модел, който започва с информационни операции и пропаганда, а след това преминава към „операции от различен характер“.

 

Сред тях Буданов посочи именно сериозни инциденти в предприятия от отбранителната индустрия, както и действия срещу летища и железопътна инфраструктура. По думите му подобни прояви вече се усещат не само в балтийските държави, но и в Централна Европа.

 

Предупреждението идва на фона на разследвания в различни европейски държави за пожари, саботажи и други инциденти около военни предприятия и транспортна инфраструктура. Естония например проверява възможна руска връзка с палеж срещу компания от отбранителния сектор, а Германия свърза с Русия случай с дрон с експлозиви на летището в Лайпциг.

 

Буданов призова европейските държави да използват опита, който Украйна е натрупала в противопоставянето на подобни операции. „Ако не искате да си имате работа с Русия – работете с нас“, заяви той и предупреди, че руската заплаха за Европа няма да изчезне.

 

Лайпциг и предупрежденията от Европа

 

Германия вече свърза с Русия един от последните инциденти срещу критична инфраструктура в страната. На 4 август в охраняемата зона на летището Лайпциг/Хале беше открит дрон с експлозив и детонатор, в близост до украински товарен самолет. Устройството беше обезвредено, а германската прокуратура започна разследване на случая като сериозна атака срещу транспортната и логистичната инфраструктура.

 

В началото на септември германското правителство официално обяви, че смята Русия за отговорна. Вътрешният министър Александер Добринд заяви, че конструкцията на дрона, използваните компоненти, експлозивът и детонаторът съответстват на познати от други руски хибридни операции модели. Според германските власти разследването и разузнавателните данни сочат участие на хора, действали от името на руски държавни структури. Москва отхвърли обвиненията.

 

Външният министър Йохан Вадефул определи случая като част от „дълга поредица“ от опити за дестабилизация, дезинформация, заплахи, саботажи и агресия срещу Европа. Германия отговори със закриване на руското генерално консулство в Бон и Руския дом в Берлин и поиска допълнителни европейски санкции.

 

Предупрежденията вече идват и от други европейски държави. Датското контраразузнаване PET съобщи, че според неговите данни руските служби „активно“ подготвят саботажи срещу отбранителната индустрия в Дания и търсят хора през социалните мрежи за събиране на информация. Полша също предупреждава за възможни руски провокации и хибридни действия през следващите месеци.

 

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди, че Европа трябва да бъде готова за още случаи, подобни на този в Лайпциг. По думите ѝ руските хибридни атаки стават все по-дръзки, а след инцидента в Германия тя заяви, че той носи белезите на „държавно спонсориран тероризъм“.

 

Новите взривове – на фона на старите разследвания

 

Двата взрива в обекти на „ЕМКО“ за малко повече от месец идват на фона на поредица от случаи, които през годините са насочвали вниманието на българските и европейските служби към руското военно разузнаване. Сред тях са опитът за отравяне на Емилиян Гебрев, взривовете във Врбетице и разследванията на експлозии в оръжейни складове в България.

 

Към тази картина вече се добавят и предупрежденията на САЩ, Украйна и редица европейски държави за засилване на руските хибридни операции. Особено внимание се обръща на отбранителната индустрия, военната логистика и критичната инфраструктура – сектори, пряко свързани с европейската подкрепа за Украйна.

 

При поредицата от взривове в български оръжейни предприятия през годините обаче окончателните отговори често липсват. Част от случаите се разследват с години, въпреки данните за действия на предполагаеми агенти на ГРУ и връзките, които прокуратурата сама е очертавала между отделни експлозии.

 

Затова двата нови инцидента в „ЕМКО“ не се случват във вакуум. Те идват след години на взривове, разследвания и подозрения за руска намеса и в момент, когато европейските държави предупреждават за все повече хибридни операции срещу отбранителната индустрия.

 

Поредният взрив обаче трудно може да бъде разглеждан като самостоятелен инцидент. По-големият проблем е дали България изобщо успява да стигне до отговор за причините и евентуалните извършители зад повтарящите се случаи в един от най-чувствителните сектори за националната и европейската сигурност.