При един от последните удари руски дрон порази централата на украинската служба за сигурност в Киев – първата пряка атака с безпилотник срещу правителствена сграда в столицата. Друг дрон едва не порази самолета, с който президентът Володимир Зеленски трябваше да излети от Молдова за Норвегия. Атаките засягат складове, логистични центрове и украински пристанища и градове.
Особено показателна е промяната в ефективността на украинската противовъздушна отбрана. Киев успява да свали около 60% от реактивните дронове, докато при по-старите модели процентът на прихващане обикновено достига 90–95%. Заради това украинските военни все по-често са принудени да използват изтребители, включително да унищожават дронове с бордовите оръдия на самолетите.
Геран-4 и Геран-5 са нови модификации на иранските Шахед, чието производство Русия започна да развива самостоятелно през 2023 г. Разликата с ранните версии е съществена. Геран-1 развива около 185 км/ч и носи бойна глава до 20 кг, докато реактивният Геран-5 достига до 600 км/ч, носи около 90 кг боен товар и има обсег до 1000 км.
Новите модели вече разполагат и с технологии, които ги правят по-трудни за неутрализиране – термални камери, системи за насочване с изкуствен интелект, руски антени за защита от заглушаване и китайски комуникационни модули. Според украински представители операторът може да открие и фиксира целта с камерата, след което дронът автоматично да извърши атаката.
Русия успява да развива тези системи с висока скорост благодарение на масовото производство. Вместо продължителни изпитания, новите решения се внедряват директно на фронта, а недостатъците се коригират според резултатите от реалните бойни действия. Това позволява на Москва бързо да променя конструкцията и оборудването на дроновете.
Новите безпилотници са по-скъпи и сложни от предишните модели, но все още са значително по-евтини от крилатите ракети Калибър и Х-101. Именно това позволява на Русия да използва големи количества от тях и да разширява кръга от цели, които може да атакува. Москва вече ги комбинира и с евтини крилати ракети.
Според анализатори развитието показва по-широка промяна в руската стратегия – от ограничено използване на скъпи високоточни оръжия към масово производство на относително евтини, прецизни и универсални системи. Новите дронове вече се движат със скорости и на височини, които размиват границата между безпилотник и крилата ракета.
Украйна се опитва да отговори на заплахата. Компанията Wild Hornets, която произвежда дронове-прехващачи, разработва нов модел за борба с реактивните Геран-и, а Зеленски заяви, че 67 украински компании работят върху решения за унищожаването им.
Проблемът обаче се задълбочава от недостига на модерни противоракетни и противовъздушни системи. Според западни експерти Русия може да увеличи още повече производството, ако запази достъпа си до чуждестранни технологии и компоненти, включително китайски реактивни двигатели.
Ако Киев не намери ефективен начин за прехващане на новите Геран-4 и Геран-5, балансът във въздушната война може отново да се измести в полза на Москва. Според анализаторите Русия постепенно изгражда способност да произвежда в огромни количества оръжия, които съчетават характеристиките на дронове и крилати ракети.
