Вместо това разговорът, проведен в една дъждовна есенна сутрин в Хелзинки, предизвика най-сериозния разрив между скандинавските съюзници от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Той разкри и по-широките разногласия в Европа за това как да се подходи към Москва в решаващ момент от усилията за постигане на мир, пише POLITICO.

 

Докато руските и украинските преговарящи се подготвят за разговори с пратениците на Доналд Тръмп в Абу Даби тази седмица, последиците от телефонния разговор продължават да отекват в Европа. Правителствата спорят кой трябва да представлява Европа в бъдещите преговори и остават разделени по основния въпрос в този дебат: Помага ли контактът с Путин за постигането на мир, или просто възнаграждава агресията?

 

Зад европейските тревоги стои и друга дилема: Може ли Америка да бъде надежден посредник за постигането на справедливо споразумение за европейците и най-вече за Украйна?

 

Лидерите на ЕС ще обсъдят тези въпроси на неформална среща на върха в Дъблин тази седмица. Малцина от участниците очакват да бъде постигнато съгласие.

 

В интервю в Осло Стьоре обяснява защо двамата със Стуб са решили да се обадят на лидер, който води хибридна война срещу Европа и убива украински цивилни с ежедневни удари с дронове и ракети.

 

„Работим в тясно сътрудничество с европейските си партньори в подкрепа на Украйна, но единственият глас, който достига до Москва, идва от Вашингтон“, казва Стьоре. „Имаме добри и открити отношения с американските преговарящи и с администрацията на САЩ, но тази война се води в Европа. Да живеем месец за месец с мисълта, че тази война ще приключи, без Европа да разговаря с Москва, според мен е илюзия.“

 

Други държави, които споделят граница и историческо минало с Русия на Путин, категорично не са съгласни.

„Европа не трябва да влиза в ролята на посредник“, заявява естонският премиер Кристен Михал в друго интервю. „Не бива да се опитвате да угодите на диктатора.“

 

Въз основа на интервюта с политици, дипломати и представители на институциите, много от които са пожелали анонимност заради чувствителността на темата, POLITICO представя историята зад кулисите на телефонния разговор, който разтърси Европа.

 

Шокът от Тръмп


Европа трудно намира начин да влияе върху непоследователния мирен процес за Украйна, откакто Тръмп се върна в Белия дом в началото на 2025 г., незабавно се обади на Путин и прекрати финансовата помощ на САЩ за Киев.

 

Намесата на Тръмп разби трансатлантическия консенсус, изграден при предшественика му Джо Байдън. Те дадоха на Путин перспектива за изгодно прекратяване на огъня и завръщане в международната общност.

 

Войната между САЩ и Иран тази година прекъсна развитието на мирния процес, но през октомври Тръмп отново насочи вниманието си към Украйна. Той разкритикува президента Володимир Зеленски за продължаващите украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура, като същевременно заяви, че руската страна се е държала „добре“.

 

Опасявайки се, че преговорите вървят към провал, Стуб и Стьоре решават да се намесят. Стьоре приема Зеленски и специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф в Осло с опит да подобри отношенията. Стуб също присъства на срещата и на 20 октомври обявява, че тя е върнала мирния процес „в правилния път“.

 

Само 24 часа по-късно Уиткоф отново изненадва европейските лидери, като се среща с Путин в Санкт Петербург и го определя като „хуманитарен човек“.

 

След консултации със Зеленски двамата скандинавски лидери стигат до извода, че не могат да оставят Тръмп, Уиткоф и зетя на американския президент Джаред Къшнър да бъдат единствените представители на Запада, които разговарят пряко с Путин.

 

Стари приятели


Стуб и Стьоре се познават от години и са работили в тясно сътрудничество по въпросите, свързани с Русия, когато и двамата са били външни министри. Те често разговарят по телефона и си пишат, като предпочитат да обединяват усилията си по ключови въпроси, въпреки че идват от различни политически среди.

 

Двамата от месеци дискретно проучват възможността за съвместен разговор с Кремъл. Стигат до извода, че възстановяването на инерцията в мирния процес е от решаващо значение преди подновяването на преговорите в Абу Даби.

Много европейски представители признават неофициално, че вече не вярват, че Вашингтон ще защити интересите нито на Европа, нито на Украйна.

 

„Трябва да си зададем въпроса дали в Европа смятаме, че някой друг трябва да осъществява контактите и да води разговорите от наше име. Смятаме ли, че САЩ трябва да определят нашите цели?“, пита представител на правителство от ЕС.

 

„Важно е Доналд Тръмп да не бъде единственият западен лидер, който разговаря с Путин. Имаме нужда и от лидери, подкрепящи Украйна, които да отправят посланията си директно към Путин“, казва друг високопоставен европейски представител.

 

Така, почти пет години след началото на дипломатическата изолация на Русия, Стуб и Стьоре решават да се обадят в Кремъл. Екипите на двамата скандинавски лидери се свързват с представители на Путин и договарят параметрите на разговора. Двете страни трябва да се редуват, за да представят предварително подготвените си послания, без другата да ги прекъсва.

 

Лоши предзнаменования в маслени картини


Още от самото начало има някои лоши предзнаменования.

 

На 27 октомври двамата лидери седят един до друг на дълга маса в разкошния президентски салон на Стуб. Над тях се извисяват две големи маслени картини в позлатени рамки, изобразяващи бойни сцени от Кримската война.

 

На едното платно англо-френски военноморски сили отстъпват под обстрел на финландска територия. Картината напомня за епоха отпреди два века, когато самата Финландия е била част от Руската империя.

 

Според някои разкази Путин споделя с двамата скандинавски лидери собствения си задълбочен интерес към руското минало, като им изнася продължителна лекция за славянската история и произхода на войната в Украйна.