„Цивилен кораб с украински и азербайджански екипаж е бил поразен край бреговете на Румъния. Тези безразсъдни нападения застрашават живота на невинни хора и представляват открито незачитане на международното право“, посочи Фон дер Лайен.

 

Тя изрази съболезнования към семейството и близките на загиналия моряк, както и подкрепа за роднините на тримата членове на екипажа, които все още са в неизвестност.

 

Председателят на Европейската комисия благодари и на спасителните екипи за усилията им да открият изчезналите моряци.




Какво се знае за инцидента край Румъния?


По предварителна информация търговският кораб е бил ударен от дрон на около 13 морски мили от румънския пристанищен град Констанца. След нападението плавателният съд е започнал да потъва.

 

Съобщава се за един загинал, трима души в неизвестност и девет спасени членове на екипажа.

 

Румънският президент Никушор Дан определи инцидента като част от руската ескалация, свързана с войната срещу Украйна.

 

Произходът на дрона не е окончателно установен в предоставената информация. Твърденията за руска отговорност са оценки на европейските представители.

 

Поредица от нападения край България


През октомври няколко търговски кораба бяха поразени от дронове в западната част на Черно море, включително в райони край българското крайбрежие.




На 6 октомври два кораба бяха атакувани в българската изключителна икономическа зона, на около 70 морски мили от Бяла. Единият от тях – Alfa Watan – потъна, а екипажът му беше обявен за изчезнал. Другият кораб – Able – също беше засегнат, но част от моряците бяха спасени.

 

На 13 октомври последваха нови нападения. Плаващият под малтийски флаг CHELSEA-3 беше ударен от три въздушни дрона според разказа на екипажа. Инцидентът стана на 17 морски мили източно от Бяла. Всички 15 моряци бяха спасени.

 

Почти едновременно беше поразен и HS Dignity, който плаваше под флага на Гвинея-Бисау. Корабът потъна на около 17 морски мили източно от Шабла. От 16-членния екипаж бяха спасени петима души, а останалите 11 бяха обявени за изчезнали.

 

Данните за двата инцидента от 13 октомври бяха потвърдени от българското Министерство на транспорта и съобщенията.

 

Нападенията достигнаха и румънските води


През следващите дни атаките засегнаха и кораби край Румъния. Сред тях бяха химическите танкери Wine Trader и Yara J, които бяха поразени и обхванати от пожари.

 

Според публикация на The Guardian от 18 октомври шест търговски кораба са били атакувани в Черно море само за десет дни. Част от нападенията са извършени с въздушни и морски дронове.

 

Компанията за анализ на морските рискове Ambrey отчита увеличаване на броя на атаките и разширяване на географския им обхват. Според нейни оценки руски сили вероятно стоят зад голяма част от нападенията, но отговорността за отделните инциденти изисква самостоятелно установяване.

 

Засилената опасност вече се отразява на корабоплаването, включително чрез по-високи застрахователни разходи и нежелание на част от превозвачите да използват маршрутите в региона.

 

Европарламентът поиска по-силна защита на корабоплаването в Черно море


Ден преди последния инцидент Европейският парламент призова ЕС да обмисли военноморска операция в Черно море заради нападенията срещу търговски кораби край България и Румъния.

 

Резолюцията беше приета на 22 октомври с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“. Евродепутатите осъдиха атаките срещу граждански плавателни съдове и призоваха за засилено наблюдение, по-добра защита срещу дронове и повече европейска подкрепа за сигурността в региона.

 

Европарламентът отправи критики и към българското правителство за недостатъчната му дипломатическа реакция спрямо Русия. Евродепутатите призоваха премиера Румен Радев да подкрепи исканията за съюзническа солидарност с конкретни действия. Сред тях е официалното потвърждаване на българското участие в инициативата на НАТО за противодействие на дронове до 30 октомври.

 

В документа се предлага и ускорено създаване на европейски център за морска сигурност в Черно море, както и по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция.

 

Резолюцията няма задължителен характер и не означава, че ЕС вече е одобрил военноморска операция. За осъществяването на предложенията са необходими допълнителни решения.