През февруари 2026 г. страните сякаш се споразумяха да не унищожават енергийната инфраструктура, ограничавайки преговорите си до строго военни обекти. Тристранният процес на преговори беше прекратен по две причини: избухването на войната на САЩ срещу Иран и безсмислието на преговорите между Украйна и Русия поради противоречивите и непримирими условия на страните. Както тогава, така и сега Русия изисква Украйна да предаде цялата територия на Донецка и Луганска области в рамките на техните административни граници, включително приблизително 6600–7000 квадратни километра (предимно в западната и северната част на Донецка област), които в момента се държат от украинските въоръжени сили. През септември 2022 г. Русия „законно“ закрепи анексирането на тези области в конституцията си, а искането за пълно изтегляне на украинските войски от Донбас е ключовото условие на Москва за прекратяване на огъня или примирие.
Русия изисква пълен контрол над Донецка област, включително големите градове и укрепените райони, които все още се контролират от Украйна. Луганската област е почти изцяло окупирана от руски войски и Русия изисква окончателно правно и фактическо признаване на контрола си над нея. След първата среща в Рияд през февруари тази година обаче, исканията на Москва се разшириха отвъд простото завземане на остатъците от Донбас и включват допълнителни териториални и политически отстъпки от Украйна, по-специално останалите незавзети и контролирани от Украйна територии на Запорожка и Херсонска области.
Кремъл очаква Украйна да се съгласи на по-нататъшни териториални отстъпки в замяна на гаранции за сигурност от страните от НАТО, така че Путин се стреми да поеме инициативата чрез мащабни зимни удари по енергийната инфраструктура на Украйна.
Москва разглежда изместването на вниманието от териториалните въпроси към гаранциите за сигурност като начин за удължаване на преговорите, докато Русия отслабва военната позиция на Украйна. Украйна разбира отлично, че след като е отстъпила целия Донбас на Русия, Москва няма да спре дотук, тъй като основната ѝ цел е да завземе цяла Украйна и да унищожи нейната енергийна инфраструктура, мостове, железопътни линии, пристанища и електроцентрали.
На този фон както Украйна, така и Европа са обезпокоени от евентуално споразумение между Тръмп и Путин, което би подкопало стратегическите им интереси. След последната среща на Тръмп с представителя на Путин, Кирил Дмитриев - „руски американец“ - Тръмп заяви, че очаква подписването на значимо и прекрасно споразумение, което би засегнало и Европа като цяло. В същото време американският президент забравя, тя първоначално въобще не беше поканена на преговори, докато европеците не поставиха въпроса принципиално: «Нищо за Украйна без Украйна и нищо за Европа без Европа!» Човек остава с впечатлението, че Тръмп дори не разбира за какво говори: Русия и Украйна се стремят към мир и искат преговори. Да, искат преговори и, наистина искат мир. Основният въпрос е при какви условия? Вече казах по-горе какво иска Русия от Украйна. Наричайки Путин хуманист, Тръмп обръща всичко с главата надолу и де факто застава на страната на Кремъл, разглеждайки войната между Русия и Украйна не като геополитически фактор, а като бизнес фактор, разчитайки на печалба (неслучайно нарича евентуалните споразумения сделка). Тръмп се надява Путин да му позволи достъп до разработването и добива на минерали в Русия, до експлоатацията на обширната Арктика. Но Тръмп трябва да вземе предвид историята на някои руско-американски проекти на стойност 4,7 милиарда долара, особено в Далечния изток – Сахалин-1 и Сахалин-2, от които американците наскоро бяха изгонени. Руснаците обичат да обещават, но не обичат да си изпълняват обещанията!
Относно очакваните преговори в Абу Даби, трябва да се подчертае, че както Москва, така и Киев в момента разглеждат този кръг като междинен, където според страните ще бъдат обсъдени техническите параметри на евентуално прекратяване на огъня, механизъм за сигурност и деескалация на фронта. Това се доказва допълнително от състава на двете делегации, които нямат правомощия да подписват окончателни документи след преговорите. По-голямата част от делегациите и от двете страни са военни и разузнавачи. Руската страна обаче включва двама заместник-министри на външните работи: Сергей Рябков, отговарящ за така наречените страни от ОНД, очевидно разглеждащ Украйна като неразделна част от Общността на независимите държави (ОНД), и Михаил Галузин, който отговаря за Азиатско-тихоокеанския регион в министерството. От украинска страна изобщо няма представител на украинското външно министерство, с изключение на Сергий Кислица, първи заместник на президентската администрация, бивш представител на Украйна в ООН, който има значителен дипломатически опит.
Присъствието на ръководители на външни разузнавателни служби, специални служби, представители на Генералния щаб наистина може да позволи да се разрешат някои технически параметри. В присъствието на ръководители на външни разследвания, специални служби и представители на Генералния щаб, те наистина биха могли да вземат решение за всякакви технически параметри за евентуално общо прекратяване на огъня (противно на това, което Русия твърди: „В крайна сметка ще спре огънят, но самата следа от Украйна ще изпълни условията“) и да се обсъдят механизмите за сигурност и деескалация във военните действия по линията на контакт. Няма гаранции, че друга част от Украйна, нейните централни и западни региони, няма да бъдат обект на бомбардировки.
По време на началния етап на преговорите този въпрос беше обсъждан, когато Украйна предложи сформиране на мироопазващ контингент, воден от ООН, и разполагане на сили на ООН на тази територия. Русия се противопостави на това, напълно осъзнавайки, че това може да доведе до истинско прекратяване на огъня, поне по фронтовата линия. Нямаше гаранции, че друга част от Украйна, нейните централни и западни региони, няма да бъдат обект на бомбардировки.
Украйна съвсем логично предлага общо прекратяване на огъня като първоначална стъпка, не само по цялата фронтова линия, но и в тилови райони на двете страни. След това биха започнали дипломатически преговори и обсъждане на политическите условия на страните. Изглежда, че най-многото, което страните могат да постигнат в Абу Даби, е поне временно прекратяване на огъня в определени сектори, т.е. енергийната инфраструктура, поне за зимата, за да не се излагат хората на замръзване в апартаментите им. Знам от личен опит: апартаментът ми в Харков е без отопление и топла вода от година. Топлим се с импровизирани средства, обличаме се като ескимоси на север и затопляме вода в легени, за да се измием. Мелания Тръмп постигна само за няколко дни това, което нейният прекрасен и любящ съпруг не успя да постигне през всичките си последни години на „мироопазване“. Тя демонстрира, че хуманитарната катастрофа в Олешки, Украйна, окупирана от руски войски, може да бъде разрешена и няколкостотин цивилни могат да бъдат спасени.
Какво друго може да се очаква от тези преговори в Абу Даби? Страните биха могли да се споразумеят да деблокират някои райони на Черно море и да осигурят коридори за кораби със зърно. Освен това е напълно възможно да се реализират някои хуманитарни въпроси, по-специално вече традиционният обмен на военнопленници. Украйна отдавна предлага размяна „всички за всички“, но Русия предпочита да реши този въпрос, както самите те казват, „всеки трябва да знае“. Украйна предлага и размяна на цивилни, по-специално украински деца и лица, противопоставящи се на настоящия режим на Путин, така наречените чуждестранни агенти, дисиденти и тези, които не споделят политиката на Путин в тази война. Нека дойдат в Украйна и ако желаят, могат да продължат към Европа. От друга страна, лицата в Украйна, които подкрепят политиката на Путин, могат свободно да пътуват до Русия и да се радват на живота. Въпросът е къде ще бъдат преселени? Регионите на Далечния север и Далечния изток с удоволствие биха ги приели.
Възможно ли е да се очаква подписването на някакъв окончателен документ в резултат на преговорите, както мечтае американският президент? Мисля, че не. Може би делегациите биха могли да обсъдят евентуална среща на лидерите, в присъствието на американския президент. Не е съвсем ясно обаче защо Украйна се нуждае от това. Предвид позицията на Тръмп, съотношението би било 1:2 и Зеленски ще трябва да се изправи не само срещу Путин, но и срещу приятеля си Тръмп. Безсмислието на подобни преговори е очевидно, така че няма смисъл да се провеждат. Преговори в името на преговорите? И най-важното: страните са готови да демонстрират желание за преговори, но не и истинско желание за преговори!
Проф. Михаил Станчев
