Унищожават се центрове за дистрибуция на хранителни стоки, фармацевтични и медицински съоръжения, логистични центрове и складове. Резултатът е рязко нарастващ брой на цивилни жертви и нарастващ недостиг на храна и други неща от първа необходимост. С наближаването на ледената зима Русия ще опита отново да взриви водоснабдителни съоръжения и електропреносната мрежа на Украйна, прекъсвайки електричеството на милиони хора. Това е разбирането на Владимир Путин за „обяд на тъмно“. Той предпочита да убие всички, отколкото да признае, че е загубил.

 

Съобщава се, че лидерът на Русия е казал на Доналд Тръмп преди дни, че неговата „специална военна операция“, сега в петата си година е към своя край. Тръмп може и да му е повярвал. Западните анализатори обаче няма как да бъдат заблудени. Проваляйки се във военно отношение и давайки огромни жертви, режимът му е подложен на нарастващ вътрешен икономически и обществен натиск да прекрати войната. Затова Путин изглежда се надява, че един последен голям тласък може най-накрая да пречупи волята на украинците. Подновената намеса на Тръмп – след месеци на инерция, той изпрати своите пратеници за преговори Джаред Къшнър и Стив Виткоф в Москва миналия уикенд (след това те посетиха Киев за първи път). Това вероятно допринесе за кремълските заблуди за победа. Сега се говори за още разговори. И през цялото време Путин не спира да убива и да убива. Всеки ден той извършва престъпление срещу човечеството.

Тази перспектива за ежедневни масови убийства, ширещи се военни престъпления, недохранване, разрушения, мащабни разселвания на украински граждани – засилващ се руски терор – е нетърпима. Въпросът е: Защо западните съюзници и НАТО не се намесват, за да го спрат?

 

Основната причина е хроничната амбивалентност и ненадеждност на САЩ, която превърна Украйна в територия на която може да се води вечна война. Бившият президент Джо Байдън подхвърли спасителни пояси на украинците през 2022 г., след което ги остави да потънат или да плуват. След него Тръмп се опитва да ги удави. Въпреки че спира сухопътната руска инвазия и вече напада в сърцето на Русия, Украйна е по-уязвима от всякога към въздушни атаки. Това до голяма степен е така, защото Тръмп се отказа да позволи на Украйна да произвежда ракетни прехващачи Patriot и спря доставките на оръжия. Европа опитва, но засега не успява да запълни празнината. Колебанията на Тръмп спрямо Путин и недружелюбното му отношение към Володимир Зеленски подкопават съпротивата на Украйна, европейската сигурност и надеждите за ускорено уреждане на конфликта. Тежката цена се плаща от беззащитните цивилни.

 

Много украинци са уморени от войната. Около 60% се противопоставят на отстъпването на Донбас на Русия, но подобен брой би подкрепил прекратяване на огъня, подкрепено от западни гаранции за сигурност, което замразява сегашните позиции, сочи скорошно проучване. Повечето руснаци също искат войната да спре. И подобно на Москва, Киев също усеща финансови затруднения, независимо от заема от 90 млрд. евро от ЕС. Очевидно има възможност за сделка, която е време да се направи. Но Путин (като Тръмп заради Иран) пренебрегва общественото мнение. Безразличието на авторитарните лидери към народната воля, да не говорим за глобалното мнение, е друга причина, поради която войните толкова лесно започват и продължават дълго време. Независимо дали конфликтът е в Украйна, Газа или Иран, обикновените хора, които гледат какво се случва, се чувстват безсилни да влияят на събитията. Грозната картина и кошмарната статистика с течение на времето се превръщат във всекидневие и хората свикват. Ужасът от всичко това е страшен и разстройващ.

 

Усилията за спиране на войната между САЩ и Израел срещу Иран, която започна през февруари и сега се разшири до Червено море (Тръмп твърдеше, че тя ще продължи само няколко седмици), а безмилостното насилие след 2023 г. в окупираната Палестина, са възпрепятствани, както в Украйна, от липсата на надеждни, независими мирни процеси. Това е друг основен фактор, подхранващ готовите на война режими. Тръмп непохватно се намеси в драмата Киев - Москва, безочливо облагодетелствайки Кремъл. В нито един момент той не се заинтересува за мотивите на Путин да води кървава война. Той нямаше пред себе си цел да спасява човешки животи – целта му бе да спечели Нобелова награда за мир. Плюс придобиване на доходоносни руски суровини.

 

По подобен начин бяха проиграни надеждите за спасяване на цивилните в Газа от израелската армия и „Хамас“. „Бордът на мира“ на Тръмп и планът от 20 точки са предимно израз и средство за неговото его и алчност, а не правдоподобен начин за излизане от въпросните кризи. Що се отнася до прекратяването на войната срещу Иран, американският президент вече губи интерес. Отказът му, подобно на Путин, да приеме очевидното, да признае, че не успя да постигне военните си цели, и да търси компромис с Техеран, подбива опитите на регионалните посредници и съюзниците, които с право се страхуват, че боевете ще се проточат дълго време. Отчаяно е нужно: безпристрастни, овластени от ООН мирни пратеници да се включат в преговорите.

Войните се разрастват и излизат от всякакви международни правни рамки, спазвани от всички. Презрението, проявявано от Путин, Тръмп и Нетаняху, прегази основните принципи на световния ред след 1945 г. – върховенство на закона, национален суверенитет, надзор и правоприлагане от страна на международния съд и международен наказателен съд. След като правилата бяха отхвърлени, ситуацията се влошава всеки ден. Това неизбежно води до зверства, военни престъпления като тези, които преживяха в Газа след кланетата на 7 октомври; в Буча, Мариупол и други градове в Украйна; и в Минаб, Южен Иран, където крилата ракета „Томахоук“ уби около сто ученички през февруари. Почти неизменно виновниците остават ненаказани. Това се превръща в анархия.

 

Друга все по-често срещана характеристика на безкрайните войни е възпрепятстването на обществения контрол и натиск чрез независими медии и разследвания на ООН. Откакто започна войната с „Хамас“, армията на Израел ограничи строго достъпа на журналисти до Газа. Въпреки усилията на смелите репортери, тази политика неизбежно прикри истинската картина на това, което се случва там. Дори от самите израелци. По същия начин министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет публикува само ограничена, селективна информация за операциите, свързани с Иран. Това доведе например до недостатъчна информация за иранските удари по американски бази в Персийския залив. Руските държавни медии жестоко цензурират новините от Украйна. Повечето руснаци нямат представа колко зле върви войната за Москва. Най-общо казано, общественото невежество улеснява злоупотребите и удължава конфликтите.

 

Дългите войни в крайна сметка са причинени от провалени, глупави лидери. Със сигурност генералите се провалят. В сраженията нещата рядко вървят според очакванията. Уж умни стратегии постигат обратен ефект. Но основният проблем са политиците, които обещават твърде много, подценяват опонентите си, пренебрегват своето население и отхвърлят мирните алтернативи. Те смятат, че са над закона, не признават грешките – и, без срам или угризение, лъжат в лицето всички. Това е вековен проблем без бързо решение. Но хората в Украйна, изправени пред сезон на зимен ад, спешно се нуждаят от допълнителна помощ. Сега.

 

Западните демокрации не могат да седят със скръстени ръце, тъй като цивилните жертви от варварските нападения на Москва се увеличават ежедневно. НАТО трябва най-накрая да премине към настъпление, да даде ясно да се разбере, че повече военни престъпления няма да бъдат толерирани, да заплаши да удари руските места за изстрелване на дронове и ракети (както вече държавни лидери и медии призоваваха) – и да принуди Путин да се отдръпне, преди да е превърнал войната с Украйна във война с всички.

 

Саймън Тисдал,

коментатор на The Guardian