По време на разговорите Путин е предложил и създаването на съвместна руско-украинска хуманитарна мисия в Константиновка в Източна Украйна. Според предложението тя трябва да даде възможност на цивилните жители да напуснат града и сами да изберат в коя от двете държави да се установят.

 

Къшнър определи срещата като съдържателна и подробна и съобщи, че е постигната договореност за провеждането на нов кръг преговори. След разговорите в Москва двамата американски представители отпътуваха за Дъблин, където трябва да се срещнат с украинския президент Володимир Зеленски.

 

Кремъл също определи като ползотворна срещата между руския президент Владимир Путин и американските пратеници.

След нея кремълският съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков съобщи, че Путин възнамерява да продължи разговорите за Украйна с Тръмп на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в китайския град Шънджън по-късно този месец. Преките преговори между Русия и Украйна, възобновени тази седмица в Абу Даби след деветмесечно прекъсване, също ще продължат.

 

По думите на Ушаков Москва е заявила ясно пред американските представители, че не приема по-нататъшно разширяване на НАТО и изрази надежда европейските държави да се включат в разговорите за изграждането на нова архитектура на сигурност на континента.

 

Срещата с Путин е част от поредния опит на администрацията на Доналд Тръмп да сближи позициите на Москва и Киев и да намери изход от войната. Тя се състоя след двудневните тристранни преговори между Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби. Те не доведоха до съществен напредък към мирно споразумение, но страните постигнаха принципна договореност за нова мащабна размяна на военнопленници.

 

Основните разногласия остават около съдбата на окупираните украински територии, гаранциите за сигурността на Украйна и евентуалното присъствие на чуждестранни военни след прекратяване на бойните действия. Москва настоява за териториални отстъпки от Киев, докато украинските власти отхвърлят искането Русия да получи целия Донбас. Отделен спорен въпрос е разполагането на европейски военни контингенти в Украйна – идея, която Киев разглежда като възможна част от гаранциите срещу нова руска агресия, но която Кремъл определя като неприемлива.

 

Зеленски вече изрази надежда, че може да има пробив в преговорите преди края на 2026 г. Той обаче подчерта, че резултатът ще зависи до голяма степен от позицията на Вашингтон и готовността на Русия да направи отстъпки.