Според украинските власти атаката е засегнала автомобилната и железопътната част на моста. Изображения, разпространени в Telegram, изглежда показват срутването на една от основните арки и част от пътното платно в морето.

 

Русия потвърди спирането на автомобилното и железопътното движение, но не и съобщенията за срутването. Мащабът на разрушенията все още не е независимо потвърден.

 

Операцията се отличава с начина, по който е проведена. Украинските сили първо са атакували руските системи за противовъздушна отбрана, радарите и оборудването за радиоелектронна борба. Едва след това са насочили ракети и дронове срещу самия мост.




Седем етапа и 11 оръжейни системи


Украинският президент Володимир Зеленски разкри, че операцията е разработена и координирана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Генералния щаб на въоръжените сили.

 

„Нашите воини постепенно унищожаваха системите за противовъздушна отбрана, радарите, оборудването за радиоелектронна борба и други набелязани цели по пътя към крайната цел“, каза Зеленски в публикация в X.

 

По думите му украинските сили са използвали 11 оръжейни системи: Dovbush, Vendetta, Da Vinci, Sichen, Mich-2000, Ruta, Palianytsia, An-197, FP-1, FP-5 Flamingo и R-360 Neptune.

 

В заключителния етап дроновете Palianytsia са атакували автомобилната част на моста, а ракетите Neptune и дроновете Ruta и FP-5 – железопътната инфраструктура.

 

Зеленски отдели специално внимание на крилатата ракета Flamingo. Според него с нея е нанесен високоточен удар, а комуникационната връзка е работила до последните секунди.

 

Президентът обаче не уточни колко ракети и дронове са били изстреляни, колко са достигнали целите си и кои конкретни оръжия са причинили предполагаемото срутване.

 

Кои са участвали и какви са пораженията?


Командващият украинските Сили за безпилотни системи Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“, съобщи, че в операцията са участвали подразделения на Военноморските сили, Ракетните войски и артилерията, 7-и център на 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, 1-ви център на Силите за безпилотни системи и СБУ.

 

„Свещеният мост е уморен. Време е за гумени лодки“, написа Бровди в X. С думите си той намекна за възможни продължителни затруднения в транспортните връзки с полуострова.

 

Украинският производител на ракетата Flamingo – Fire Point, също реагира на атаката с посланието: „Между другото, Крим е Украйна“.

 

Най-сериозните съобщения след ударите са за разрушаването на една от двете основни арки на моста. Снимки, публикувани в руски и украински канали в Telegram, изглежда показват, че част от конструкцията е паднала в морето.




Руското министерство на транспорта съобщи, че щетите се оценяват, но не потвърди предполагаемото срутване. Затова засега не може да се определи колко сериозно е повреден мостът и кога движението ще бъде възстановено.

 

Защо Кримският мост е толкова важен за Путин?


Съоръжението е дълго 19 километра и свързва руския Краснодарски край с окупирания Крим през Керченския проток.

 

Строителството му струва приблизително 4 млрд. долара. Автомобилната част е открита през 2018 г., а пътническите железопътни превози започват през 2019 г.

 

За Москва мостът има както стратегическо, така и огромно политическо значение. Той е изграден след незаконната анексия на Крим през 2014 г. и се превръща в символ на стремежа на Кремъл да затвърди контрола си над полуострова.

 

Съоръжението е използвано за придвижване на военна техника, доставки и личен състав. Значението му за руската военна логистика обаче намалява след изграждането на сухопътни транспортни маршрути през окупираните територии в Южна Украйна. Това не отменя последствията от евентуално продължително прекъсване на движението, но означава, че Русия разполага и с други възможности за снабдяване.

 

Мостът вече е бил обект на няколко украински атаки. През октомври 2022 г. експлозия причини тежки разрушения, а през юли 2023 г. последва нов удар. През юни 2025 г. СБУ съобщи и за подводна операция срещу опорите му. Предишните атаки не доведоха до окончателното му извеждане от експлоатация.

 

Военен удар с политическо послание


Зеленски представи последната операция като отговор на продължаващите руски атаки срещу украинската инфраструктура, включително мостове в Киев, Запорожие, Днипро и Одеска област.

 

„Многократно сме предлагали на Русия стъпки към деескалация и всяко предложение е било посрещано с категоричен отказ“, каза украинският президент.




Той подчерта, че Украйна няма да остави руските удари срещу цивилното население без отговор.

 

Последната атака срещу Кримския мост съчетава военна и политическа цел. Украйна се стреми да затрудни руските транспортни връзки с полуострова, но и да демонстрира способността си да преодолява защитата на стратегически обекти.

 

Операцията показва и промяна в мащаба на украинските действия – от отделни удари към продължителни, координирани атаки срещу защитните системи и самата инфраструктура.

 

Политическото послание на Киев вече е очевидно: дори един от най-охраняваните символи на руската власт над Крим остава уязвим.