По-интересният въпрос е какво ще каже преди това. Речта за състоянието на Съюза е една от най-строго пазените тайни в Брюксел и окончателният ѝ вариант може да бъде променян буквално до последните минути.

 

„Само двама души я имат в джобовете си – фон дер Лайен и ръководителят на кабинета ѝ Бьорн Зайберт“, коментира европейски представител пред Euronews.

 

И все пак, какви са очакванията?

 

Социалните мрежи за непълнолетни – голямата изненада?

 

Миналата година две от основните идеи на фон дер Лайен – изграждането на „стена срещу дронове“ и санкционирането на израелски министри, изразяващи крайнодесни позиции – не се реализираха в първоначалния си вид. Част от предложенията бяха забавени или смекчени заради съпротивата на държавите членки.

 

Тази година председателят на Комисията може отново да направи заявление, което да предизвика сериозни спорове.

 

Очаква се фон дер Лайен да обяви предложение за общоевропейска забрана или ограничения на достъпа на непълнолетни до социалните мрежи. Идеята се подготвя отдавна и до голяма степен ще следва препоръките на експертна група, публикувани през юли.

 

Европейската комисия вече съобщи, че в четвъртък ще представи предложение, наречено EU Kids Act, което вероятно ще включва подобна мярка.

 

Все още не е ясно докъде ще стигне Комисията в опита си да уеднакви минималната възраст за използване на социални мрежи в ЕС и каква конкретна възрастова граница ще бъде предложена.

 

Темата е особено чувствителна, тъй като засяга сфера, която държавите членки ревниво пазят като национална компетентност. Освен това може да отвори по-широк спор за вредното онлайн съдържание и услугите, насочени към деца. Нидерландия и Испания например вече настояват подобни ограничения да обхванат и видеоигрите и AI чатботовете, предназначени за разговори с потребители.

 

Украйна – замразените руски активи и нови санкции

 

Украйна почти сигурно ще бъде сред водещите теми. Киев е изправен пред сериозен бюджетен дефицит, а дебатът за използването на замразените руски активи отново излиза на преден план.

 

От Европейската комисия са получили задача да намерят начин да защитят Белгия от потенциални съдебни искове. Именно там се намира Euroclear – компанията, която управлява най-голямата част от засегнатите руски активи. Ако Брюксел вече разполага с конкретно решение, речта за състоянието на Съюза е подходящ момент то да бъде представено.

 

Както и в предишни години, фон дер Лайен вероятно ще подчертае ангажимента на ЕС към Украйна, като очакванията са на сцената отново да бъде поканен украински представител, който да даде човешко измерение на европейската подкрепа.

 

Тази година това вероятно ще бъде 10-годишната украинска гимнастичка Александра Паскал. Тя губи левия си крак при руски ракетен удар през 2022 г. по село Затока край Черно море. След поставянето на протеза и продължителна рехабилитация тя се връща към състезателната гимнастика и вече участва наравно със свои връстници без увреждания, постигайки отлични резултати.

 

Паралелно с подкрепата за Украйна фон дер Лайен може да обяви и нов пакет санкции срещу Русия. Това обаче става все по-трудно, тъй като държавите членки имат сериозни разногласия за това кои нови сектори от руската икономика да бъдат засегнати.

 

Опитът за атака с дрон край летището в Лайпциг също върна на дневен ред въпроса за ограничаването на визите за руски граждани и забраната за влизане в ЕС на бивши бойци. Един от заподозрените при инцидента е влязъл в Шенген с туристическа виза, издадена от Италия.

 

Фон дер Лайен може да използва т.нар. „момент от Лайпциг“, за да придвижи идеята за подобни ограничения, макар че засега Франция и Италия се противопоставят на мярката.

 

Миграцията – още по-твърда линия

 

Новите мерки срещу нелегалната миграция също се очаква да заемат важно място в речта. Миналото лято рязкото увеличаване на броя на мигрантите, пристигащи в Сеута, предизвика тревога сред европейските правителства и дори постави под напрежение Шенгенската зона за свободно движение.

 

На масата са три основни варианта, които не се изключват взаимно.

 

Най-сериозната промяна би била временното спиране на действието на правилата за убежище при внезапен и масов приток на мигранти. Някои държави, сред които Полша и Гърция, вече са въвеждали подобни мерки. Италия, Дания и Швеция също подкрепят по-строги ограничения върху достъпа до убежище.

 

Очаква се и укрепване на „Фронтекс“. До края на годината предстои мащабна реформа на мандата на европейската агенция за охрана на границите. Преди две години фон дер Лайен обеща тройно увеличение на броя на служителите ѝ, а сега може да предложи на агенцията по-голяма роля при връщането на нелегални мигранти и разширени правомощия за наблюдение на миграционните маршрути извън границите на ЕС.

 

По-малко очаквано би било Комисията да предложи европейско финансиране за т.нар. „центрове за връщане“ – депортационни центрове в държави извън ЕС, където могат да бъдат изпращани хора с отхвърлени молби за убежище.

 

Засега се очаква разходите за тези центрове да бъдат поети от отделните държави, които могат да предоставят и допълнително финансиране, търговски партньорства или други стимули на държавите домакини. Не е изключено обаче Брюксел да предложи частично европейско финансиране, тъй като мнозинството държави членки подкрепят схемата.

 

Разширяване на ЕС или първо вътрешна реформа?

 

Разширяването – или „обединението“, както го нарече фон дер Лайен в последната си реч за състоянието на Съюза – се намира на кръстопът.

 

Процесът на присъединяване изглежда набира скорост както на Западните Балкани, така и в Източна Европа. В същото време неотдавнашният референдум в Исландия показа, че ЕС среща трудности да привлече по-богатите си съседи на фона на нарастващите опасения за сигурността.

 

Черна гора, Албания, Молдова и Украйна отбелязват напредък по пътя към членство, но паралелно с това се увеличават въпросите как би функционирал един значително по-голям ЕС и дали кандидатите могат да получат част от ползите от членството още преди официалното присъединяване.

 

Очаква се тези въпроси да бъдат разгледани в предстоящия преглед на политиката на ЕС за периода преди разширяването. Комисията трябва да представи предложението си в края на месеца.

 

Фон дер Лайен обаче може да е запазила и няколко по-сериозни изненади. Сред възможните идеи са ограничаване на броя области, в които решенията на ЕС изискват единодушие, както и отказ от принципа всяка държава членка да има по един еврокомисар.

 

Подобни промени биха могли да улеснят бъдещото разширяване, като намалят съпротивата срещу приемането на нови държави, но едновременно с това биха предизвикали сериозни спорове сред настоящите членки.

 

Климатът – от цели към реални резултати

 

Очаква се фон дер Лайен да представи климатичната политика на Европа като навлизаща в нов етап – от поставяне на амбициозни цели към реалното им изпълнение, без това да се превръща в непосилна тежест за енергийните разходи и конкурентоспособността на европейската индустрия.

 

ЕС вече е поел ангажимент за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. Следващото предизвикателство пред Брюксел е да покаже как тази цел може да бъде постигната по икономически и политически устойчив начин.

 

Посланието вероятно ще бъде, че декарбонизацията вече не може да бъде разглеждана отделно от енергийната сигурност. След поредицата енергийни сътресения през последните години фон дер Лайен може да представи намаляването на зависимостта от вносни изкопаеми горива едновременно като климатична политика и стратегическа необходимост.

 

Това означава по-голям акцент върху електрификацията, електропреносните мрежи, възобновяемата енергия, ядрената енергетика и по-ниските цени на енергията, а не само върху климатичните регулации.

 

По-важно място вероятно ще заеме и адаптацията към климатичните промени.

 

След лято, белязано от мащабни пожари, наводнения и суша, фон дер Лайен ще се опита да измести фокуса от предотвратяването на климатичните промени към защитата на европейците от вече настъпващите последици.

 

Това може да означава по-силни европейски мерки за справяне с горещините, управление на водните ресурси, предотвратяване на горски пожари и изграждане на инфраструктура, устойчива на климатични бедствия. Големият въпрос обаче остава същият – откъде ще дойдат необходимите средства?

 

Китай и възможен нов съюз с Канада

 

Китай също вероятно ще заеме важно място в речта, макар все още да не е ясно колко твърд ще бъде тонът на фон дер Лайен към Пекин.

 

Според европейски представители и дипломати преговорите за балансиране на търговските отношения не вървят добре. Дефицитът на ЕС в търговията с Китай вече достига рекордните 1 млрд. евро дневно.

 

През юни държавите членки поискаха от Комисията да предложи конкретни мерки за защита на европейската индустрия и укрепване на инструментите за търговска защита, които могат да бъдат използвани при агресивна китайска търговска политика.

 

Само две седмици преди ключовото посещение на европейския комисар по търговията Марош Шефчович в Пекин в началото на октомври фон дер Лайен е изправена пред избор.

 

Тя може да заеме твърда позиция спрямо Китай, както направи през 2023 г., когато Брюксел започна разследване за субсидии за китайските електромобили. Другият вариант е да избере по-умерен и помирителен тон.

 

И накрая – специалният гост на тазгодишната реч ще бъде канадският премиер Марк Карни, който ще заеме място на първия ред в Европейския парламент.

 

Карни вече заяви, че иска да изгради „уникален съюз с Европейския съюз“ – статут, който между ЕС и Канада в момента не съществува.