Защо американският дълг от 40 трлн. долара е проблем и за Европа

Източник: БГНЕС

Дългът на американското правителство, който вече надхвърля 40 трилиона долара, все по-осезаемо се превръща в проблем и за останалия свят. Разходите по държавните заеми в редица страни рязко се повишиха през последните дни, достигайки най-високите си нива от години, пише Financial Times. Причините са свързани не само с огромните американски бюджетни дефицити, но и с войните, демографските промени и трудно предвидимите последици от технологичния напредък. Натискът се усеща особено силно в Европа, където правителствата се конкурират със САЩ за глобалните спестявания.

Конкуренцията се изостря и заради американските технологични гиганти, които заемат стотици милиарди долари за инвестиции в изкуствения интелект.

Доходността по 10-годишните германски облигации – ориентир за европейските пазари – достигна най-високото си равнище от 2011 г. В същото време доходността по 30-годишните американски облигации се покачи до 19-годишен връх на фона на опасенията за инфлацията и растящия бюджетен дефицит на Вашингтон.

За европейските държави това означава по-скъпо финансиране и вероятен натиск за повишаване на данъците или ограничаване на разходите. Проблемът е особено сериозен, тъй като страните едновременно трябва да увеличават средствата за отбрана. Франция, Италия и Испания са сред най-уязвимите, а през следващата година там предстоят важни избори.

Франция е изправена пред особено тежка ситуация заради натрупания дълг. Европейските държави като цяло увеличават задълженията си през последните две десетилетия, а пандемията и финансовата криза допълнително задълбочиха проблема. Дългът на еврозоната е нараснал от 66% от БВП през 2007 г. до близо 88% през миналата година.

Продължителният период на почти нулеви лихви позволяваше на правителствата да обслужват тези задължения сравнително евтино. С връщането на инфлацията обаче условията се промениха. Европейската централна банка вече повиши лихвите и се очакват още увеличения.

Франция например може да увеличи разходите си за обслужване на дълга от 30 млрд. евро през 2020 г. до 124 млрд. евро през 2030 г. Това са средства, които иначе биха могли да бъдат насочени към здравеопазване, отбрана, зеления преход или намаляване на данъците.

Засега експертите не очакват нова европейска дългова криза. Бюджетният дефицит на еврозоната е значително по-малък от американския, а ЕС и ЕЦБ са укрепили механизмите, които не позволиха повторение на кризата от 2010 г.

Тревогата сред инвеститорите обаче расте. Според бившия главен икономист на МВФ Оливие Бланшар Европа вече се приближава до „опасна зона“, в която реакцията на финансовите пазари към високите дългове и дефицити може да се окаже решаваща.