След това дойде и големият извод: „Някой печели брутално на гърба на българите“, а гражданите били „донори на печалбите на търговските вериги“.
Когато обаче отворим данните на Eurostat, зад тези твърдения се вижда разминаване в начина, по който е представен показателят.
142% не означава 142% над средното
Тук е първата и най-съществена разлика. Eurostat използва ценови индекс, при който средното ценово равнище за Европейския съюз е прието за 100. Ако дадена категория има индекс 142, това означава, че ценовото равнище е 142% от средното за ЕС, или с други думи – 42% над средното.
Не 142%.
Същата сметка важи и за останалите числа. Индекс 126 означава 26% над средното, а 116 – 16% над средното.
Това не прави храните евтини. Напротив – показва сериозни разлики при определени категории. Но между „42% над средното“ и „142% над средното“ има разлика от точно 100 процентни пункта. А когато говорим за цени, това никак не е дребен детайл.
Цената на рафта не е печалбата на веригата
Следващият скок е още по-голям. От ценови индекс на Eurostat Манолова преминава директно към надценки и печалби на търговските вериги.
Само че ценовото равнище не е търговска надценка.
Ако дадена стока в България има индекс 142, това не означава, че търговецът е сложил 142% върху доставната цена. За да се изчисли надценката, трябва да се знаят доставната цена и крайната продажна цена. За да се говори за печалба, трябва да се отчетат и разходите – заплати, наеми, логистика, ток, складове, бракувана стока, маркетинг и всички останали разходи по веригата.
С други думи – Eurostat показва крайната цена, а не колко е прибрал търговецът. Затова от числото 142 не може да се стигне директно до извода, че веригите „печелят 142%“.
Има реален проблем, но той изисква истинските числа
Тук Манолова има напълно основателна тема за поставяне. В България общото ценово равнище на храните и безалкохолните напитки за миналата година е 93% от средното за ЕС. В същото време при някои отделни категории индексите са значително по-високи.
Това е въпрос, който заслужава проверка. Но ако целта е да се установи дали търговските вериги реализират прекомерни маржове, трябват реалните числа за доставните цени, търговските маржове и разходите, а не само индексът на Eurostat.
Иначе се получава удобна сметка: взимаме индекс за ценово равнище, наричаме го „надценка“, след което стигаме до „брутални печалби“. Само че между трите има доста повече от едно телевизионно студио.
И ДДС не е магическото обяснение
Другият аргумент, който заслужава внимание, е данък добавена стойност. В България стандартната ставка е 20%. Германия прилага 7% ставка за определени храни, а Франция – 5,5% за повечето хранителни продукти.
Това безспорно е фактор при крайната цена. Но и тук няма как с един замах да бъде обяснена цялата разлика. В крайната цена влизат доставна цена, транспорт, енергия, труд, наеми, логистика, производствени разходи, конкуренция и данъчно облагане.
И още една малка, но важна сметка: при крайна цена с включен 20% ДДС данъкът не представлява 20% от крайната сума, а 16,67% от нея.
„Справедливата цена“ – кой държи калкулатора?
Манолова предлага и следваща стъпка – „справедлива стойност“, изчислена чрез доставна цена плюс оперативни разходи, а при съществени отклонения над нея да има санкции.
Тук вече въпросът не е само колко струва маслото. Въпросът е кой определя кое е „справедливо“ и по каква методика.
Защото пазарната цена не се ражда само от доставната фактура. Тя включва разходи, риск, конкуренция, търсене, предлагане и различни бизнес модели.
Ако държавата ще определя границата между „справедлива“ и „несправедлива“ цена, тогава общественият разговор трябва да бъде много по-конкретен от едно телевизионно „някой печели брутално“.
Накрая остава простата сметка
Да питаш защо храните са скъпи е напълно легитимно. Да настояваш за контрол – също.
Но за да има такъв разговор, числата трябва да са верни. 142 в таблицата на Eurostat е индекс, а не надценка. И докато контролните органи бъркат статистическото равнище с печалбите на магазина, истинските причини за скъпите храни в България ще си останат абсолютно неизяснени.
