Само за два дни редица полети, свързани с България, Полша, Испания и Унгария, станаха обект на бомбени заплахи. Сигналите доведоха до извънредни кацания, намеса на изтребител и временно затваряне на летище. При извършените проверки не бяха открити взривни устройства. Засега няма доказателства за връзка между инцидентите, но поредицата от заплахи идва на фона на засиленото геополитическо напрежение в Европа и опасенията от хибридни атаки срещу критична инфраструктура.
За възможната връзка между инцидентите, процедурите при бомбена заплаха и безопасността на пътниците ФрогНюз разговаря с Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ).
Само за един ден в Европа бяха получени осем сигнала за бомби на борда на пътнически самолети. Колко често се случват подобни инциденти и има ли основания да се предполага, че заплахите са координирани?
Не, това не е обичайно. Подобни случаи е имало и преди, от време на време. Причините са били различни – от лични и любовни мотиви до по-сериозни заплахи. Но според мен това, което се случва в момента, е част от хибридната война, която се води срещу Европа.
Това, което мога да кажа на пътниците, е, че авиационната сигурност е на много високо ниво. Много трудно подобни заплахи могат да се окажат реални.
Летищата вече са много добре оборудвани. Използват се рентгенови системи, технологии за лицево разпознаване и различни средства за проверка. На големите летища информацията се обработва много бързо, включително с помощта на изкуствен интелект. Проверява се дали определени хора имат досиета в съответните държави и дали представляват реална заплаха.
Не си спомням случай, при който подобна бомбена заплаха действително да се е оказала реална.
Какво се случва на борда, когато пилотите получат информация за възможно взривно устройство? Какви процедури се задействат?
Когато командирът получи информация от авиокомпанията, че на борда евентуално има бомба, се задействат съответните процедури. Всяка авиокомпания има собствени правила за действие в подобна ситуация, включително за избора на летище, на което самолетът да кацне.
Подава се код 7700, който сигнализира за извънредна ситуация. Съобщава се, че става въпрос за бомбена заплаха. Има и специална аварийна радиочестота – 121,5 MHz, на която може да се осъществява комуникация.
Когато самолетът е далеч от летището, се задействат съответните кризисни структури, в които участват и Министерството на отбраната, и НАТО. Може да бъде изпратен изтребител, който да ескортира пътническия самолет.
Това се прави и заради възможността на борда да има терорист, който да задейства взривно устройство или да направи опит да превземе самолета и да го насочи към определена цел.
Ситуацията е неприятна, но смятам, че в повечето случаи пътниците просто ще бъдат уведомени, че се налага кацане на друго летище. Според мен няма основание да се притесняват за сигурността си.
Какво показва практиката? Как протичат проверките след кацането на самолет, за който е получена бомбена заплаха?
Ако самолетът се намира далеч от крайната си дестинация, може да се наложи да кацне на друго летище. Това, разбира се, води до забавяне на пътуването.
В един от вчерашните случаи в България самолетът вече е бил във финалната фаза на полета, затова е кацнал на предвиденото летище.
След кацането се осигурява безопасно място за проверка на самолета. Районът се отцепва, а машината се разполага далеч от останалите самолети и летищните сгради.
Проверява се и багажът на пътниците, включително чекираният багаж. Използват се специализирано оборудване и обучени кучета.
Тези проверки могат да продължат няколко часа. През това време самолетът остава на земята, докато се установи дали има реална заплаха.
Въпреки високото ниво на контрол във въздушния транспорт, има ли реални основания пътниците да се притесняват за сигурността си? Възможно ли е взривно устройство да премине през всички проверки?
Не съм специалист конкретно по сигурността, но познавам мерките, които се прилагат от авиокомпаниите и летищата. Според мен пътниците нямат основание да се притесняват. Взети са достатъчно мерки, за да бъдат проверявани хората и багажът им и да се предотврати внасянето на взривни вещества на борда.
На много летища вече се използват значително по-модерни рентгенови системи. Надявам се скоро подобно оборудване да бъде въведено и на българските летища.
И у нас обаче контролът е сериозен. Има проверки от служители, металдетекторни рамки, рентгенови системи и други средства за сигурност. В момента вниманието е допълнително повишено заради случващото се.
За мен е практически невъзможно взривно вещество да бъде внесено на борда. Разбира се, винаги съществува някаква минимална вероятност, но това е изключително трудно.
Използват се и специални детектори, които могат да установят следи от взривни вещества по багажа, чантите, коланите или дрехите на пътниците. Те могат да покажат дори дали човек е бил в контакт с подобни вещества.
