България разчита основно на морския транспорт за реализацията на зърнената си продукция зад граница. Над 90% от износа преминава през пристанищата във Варна и Бургас, посочи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. Според него повишеният военен риск намалява броя на корабите, готови да навлизат в Черно море, което затруднява намирането на превозвачи и повишава цената на логистиката.
Допълнителен натиск идва от поскъпването на застраховките и таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите. Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на управителния съвет на НАЗ, предупреждава, че тези увеличения в крайна сметка се прехвърлят върху производителите. По данни от бранша само за един ден голям международен търговец на зърно е повишил премията си с 3 евро на тон.
Когато военният риск нарасне, корабособствениците трябва да плащат по-високи застрахователни премии дори при вече сключени договори за превоз. След това допълнителният разход се прехвърля към наемателя на кораба, обясни капитан Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани.
Тенденцията към поскъпване на черноморския транспорт и застраховането на товарите съпътства войната между Русия и Украйна от самото ѝ начало. Последиците се усещат и при цените на земеделската продукция. Според Жекова високите котировки на международните борси не са достатъчни, ако производителите нямат възможност да реализират стоката си. Проданов допълни, че тъй като цената на българското зърно се определя до голяма степен от световните пазари, по-скъпите транспорт, застраховки и логистика директно намаляват приходите на фермерите.
По-високите разходи за морски превоз могат да засегнат и потребителите чрез поскъпване на вносните стоки, тъй като увеличените застрахователни премии повишават себестойността на доставките, което създава предпоставки за по-високи крайни цени.
Засега корабоплаването в Черно море не е спряло, но плавателните съдове избягват районите с по-висок военен риск. През последните дни корабите, които пътуват от и към българските пристанища по направление към Босфора, се придържат към маршрут покрай брега в териториалните води на крайбрежните държави, посочи Димитров.
Най-сериозните опасения в сектора са свързани с възможността морският транспорт да бъде блокиран дори временно. Според Проданов подобен сценарий би бил катастрофален за българското земеделие, тъй като износът на милиони тонове пшеница не може реалистично да бъде пренасочен изцяло към сухопътни маршрути.
Рискът не се ограничава до България. От общо около 700 млн. тона пшеница, произвеждани годишно в света, приблизително 200 млн. тона участват в международната търговия, а над половината от тези количества идват от Черноморския регион. Изтеглянето на Русия, Украйна и останалите черноморски износители от пазара би предизвикало огромен недостиг и сериозни последици за глобалните доставки на храни, предупреждава Проданов.
Зърнопроизводителите настояват държавата да подготви алтернативни маршрути за износ. Освен че автомобилният транспорт е поскъпнал значително, проблем създава и ограниченото корабоплаване по Дунав. На този фон железопътните връзки с Турция и Гърция могат да бъдат част от решението.
Според Проданов обаче първата задача е да се гарантира безопасността на корабоплаването в Черно море чрез координирани действия на европейско ниво. Паралелно с това трябва да се разработят дългосрочни възможности за износ през други морски направления и пристанища в Гърция, за да не остава българското земеделие толкова зависимо от един транспортен коридор.
