Ходът предизвика остра реакция от дясната опозиционна партия „Право и справедливост“ (PiS). Лидерът ѝ Ярослав Качински определи случилото се като „посегателство“ срещу Конституционния съд.

 

Стотици хора, сред които и депутати от опозицията, се събраха пред сградата в подкрепа на отстранените съдии. По данни на полицията трима души са задържани, след като част от демонстрантите преминали през оградата на съда, а други са хвърляли предмети по служителите на реда.

 

Малко преди 1 ч. след полунощ в събота президентът Карол Навроцки пристигна пред съда и премина през полицейския кордон. Видеозаписи показват как той влиза в сградата, като се стига до физическо противопоставяне със служители по сигурността и други съдии. Към 4 ч. местно време държавният глава все още се намирал вътре.

 

Навроцки, който подкрепя консервативната PiS и е близък съюзник на американския президент Доналд Тръмп, е променил маршрута на самолета си по време на пътуване към официална визита в Сенегал, за да се върне във Варшава и да се намеси в кризата.

 

В изявление, разпространено пред съда около 5 ч. сутринта от негово име, президентът осъди случилото се като нарушение на конституционния ред и заяви, че държавен орган е бил превзет със сила. Той призова силите за сигурност да напуснат сградата. В публикуван по-рано видеозапис Навроцки заявява, че назначените от управляващите съдии не са легитимни членове на Конституционния съд.

 

Корените на конфликта са от 2015 г., когато тогавашното центристко управление и дошлото след него правителство на PiS предприеха спорни назначения в съда. Последвалият сблъсък около легитимността на съдиите парализира работата на институцията. През осемте години управление на PiS напрежението се задълбочи, включително заради конфликти с Европейския съюз относно върховенството на закона.

 

Конституционният съд многократно е постановявал решения в полза на полското законодателство при противоречия с правото на ЕС. Брюксел от своя страна обвиняваше институцията, че е твърде близка до националистическото управление по това време.

 

След завръщането си на власт през 2023 г. премиерът Доналд Туск обеща да отмени спорните съдебни реформи и да възстанови отношенията с Брюксел. Опитите му обаче срещат съпротива от президентите, подкрепяни от опозицията, които използват правото си на вето, за да блокират промените.

 

Допълнително усложнение настъпи, след като Навроцки отказа да положи клетва на петима съдии, избрани от настоящия парламент. По-рано този месец Венецианската комисия към Съвета на Европа заяви, че отказът на президента не трябва да възпрепятства встъпването им в длъжност.

 

В петък група съдии, избрани от управляващото мнозинство, предприеха действия за временно отстраняване на Швьончковски, бивш министър от кабинета на PiS, и поемане на процедурния контрол върху съда. Анна Корвин-Пьотровска, една от петимата съдии, чиято клетва Навроцки отказа да приеме, обяви, че поема ръководството на институцията заради най-дългия си професионален стаж в съдебната система.

 

Законността на отстраняването обаче предизвиква разногласия сред юристите. Известният правен експерт Марчин Матчак, критик на PiS, заяви, че не е очаквал да се окаже в позиция да защитава Швьончковски, но според него липсва правно основание за отстраняването му.

 

Междувременно министърът на правосъдието Валдемар Журек съобщи, че е поискал Швьончковски и заместникът му Сохански да бъдат лишени от съдебния си имунитет, за да могат да бъдат подведени под отговорност за възпрепятстване на работата на съда.

 

Туск защити действията на управляващите с аргумента, че възстановяването на върховенството на закона е тяхно задължение. Той призна, че процесът след управлението на PiS е труден и понякога болезнен, но настоя, че няма друга възможност. По-рано този месец премиерът заяви, че съдът ще започне да работи в съответствие с конституцията независимо от възраженията.

 

Външният министър Радослав Шикорски също защити предприетите действия. По думите му Конституционният съд е бил политизиран при предишното управление, а целта на сегашните промени е мнозинството от законно избраните съдии да му позволи отново да функционира.

 

Опозиционни лидери и официалният профил на съда в социалните мрежи определиха действията на управляващите като съдебен „държавен преврат“. Критики отправиха и представители на европейската крайна десница, сред които британските политици Найджъл Фараж и Лиз Тръс, както и нидерландският политик Герт Вилдерс.

 

Американският посланик в Полша Том Роуз определи събитията като изключително сериозни. Той отбеляза, че двете страни представят коренно различни версии за случилото се, и предупреди, че събирането на хиляди хора пред съда може допълнително да изостри ситуацията. Според него Полша няма нужда от сблъсък, който да прерасне в още по-тежка криза.

 

Малко по-късно стана ясно, че двама полски посланици – в Китай и Румъния – напускат постовете си заради задълбочаващия се конфликт около назначенията в Конституционния трибунал на страната.

 

Полският посланик в Румъния Павел Солох обяви решението си с публикация в социалната мрежа X. Той посочи като мотив опита за незаконно овладяване на Конституционния трибунал и заяви, че при тези обстоятелства не вижда възможност да продължи работата си като представител на Полша в Букурещ.

 

Няколко часа по-рано аналогична позиция изрази и посланикът в Китай Якуб Кумох. Той също заяви, че не може да продължи да изпълнява задълженията си в Пекин заради случващото се около Конституционния трибунал.

 

Според Полската агенция по печата и двамата дипломати са били сътрудници на бившия президент Анджей Дуда, който заемаше поста от 2015 до 2025 г. Подобно на настоящия държавен глава Карол Навроцки, Дуда беше близък до консервативната националистическа партия „Право и справедливост“. По време на управлението ѝ между 2015 и 2023 г. бяха назначени съдии в Конституционния трибунал, чиито възгледи съвпадаха с тези на партията.