При разследването са били задържани трима заподозрени – двама на 17 август и трети ден по-късно. И тримата са били предадени на естонските власти.
След приключването на разследването естонските власти са стигнали до заключението, че палежът е бил „акт на саботаж, поръчан от специалните служби на Руската федерация“, разкри външният министър Маргус Цахкна. По думите му инцидентът е част от по-широка кампания в Европа, целяща да сплаши държавите, подкрепящи Украйна, и да отслаби тази подкрепа.
Талин е предприел и дипломатически действия. Руският шарже д'афер в естонската столица е бил извикан във външното министерство заради случая. Цахкна определи подобни атаки като „абсолютно неприемливи“.
Премиерът на Естония Кристен Михал заяви, че страната му няма да се поддаде на натиск. Според него отговорът на предполагаемата руска кампания ще бъде засилване на сигурността в страната, увеличаване на подкрепата за Украйна и допълнителен натиск върху Москва.
Кремъл отхвърли обвиненията. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков ги определи като необосновани и заяви, че те не отразяват реалността и не са подкрепени с доказателства. По думите му Москва не може да приема подобни твърдения сериозно.
Случаят получи широка реакция сред съюзниците на Естония. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в Брюксел, че Русия продължава „безразсъдната си кампания от враждебни действия“ срещу държави от Алианса. Той подчерта, че подобни действия няма да отслабят единството на НАТО и подкрепата му за Украйна.
Литовският премиер Миндаугас Синкявичюс също предупреди, че руските действия стават все по-враждебни. Той посочи случаи на предполагаеми хибридни атаки в Литва, Полша и Германия и заяви, че въпросът вече не е свързан с географската близост до Русия, а с характера на нейните действия.
Литовският външен министър Кястутис Будрис заяви, че руската следа в случая с Талин е очевидна. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс от своя страна подчерта необходимостта от продължаване на подкрепата за Украйна.
Европейската комисия също застана зад Естония. Говорител на институцията определи палежа като безразсъден акт и заяви, че Москва се опитва да сплаши Европа, за да намали подкрепата си за Украйна, но това няма да се случи.
Френският президент Еманюел Макрон определи случая като „опасна ескалация“. Според него Русия трябва да знае, че подобни действия няма да отслабят единството на европейските държави или решимостта им да продължат да подкрепят Киев.
От Великобритания също изразиха подкрепа за Естония. Шведският премиер Улф Кристерсон определи официалното приписване на отговорността на Русия като „изключително сериозно“.
Естонските власти разглеждат случая като част от по-широка тенденция. От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. в Европа са регистрирани около 200 случая на предполагаем руски саботаж или друга враждебна дейност. Сред тях са опити за палежи на складове, навлизане на дронове във въздушното пространство, кражби на отбранителни технологии и кибератаки срещу критична инфраструктура.
