Стрингър предупреди, че членовете на НАТО трябва да са наясно с „трескавата среда“ и внимателно да преценят как да реагират на нея, защото Путин би искал да провокира Алианса "реагира“.
Полският премиер Доналд Туск заяви миналата седмица, че Русия може да атакува страни от НАТО с умишлени удари с дронове или ракети, твърдейки, че те са случайни. Френският президент Еманюел Макрон се съгласи и поиска от правителството си да подготви план за защита на критична инфраструктура от дронове и кибератаки.
Други европейски представители казват, че заплахата от Русия е сериозна, но призоваха за спокойствие.
Интерактивна карта, съставена от Асошиейтед прес, показва четирикратно увеличение на случаите на вандализъм, пропаганда, операции за влияние, палежи, саботаж и кибератаки: през март 2025 г. те са били 59, а доскоро вече са над 200.
През август германски власти обвиниха Москва, че стои зад заговор на летище Лайпциг, където дрон с експлозиви беше открит до украински самолет, пълен с реактивно гориво. Миналия месец британски власти обявиха, че са осуетили руски заговор за саботиране на фабрика за дронове близо до Лондон. През август беше запален пожар в естонска отбранителна компания, а в България имаше експлозия в склад за оръжие, въпреки че нито един от инцидентите не беше публично приписан на Русия.
Руските разузнавателни служби са вербували много саботьори чрез интернет, а някои от тях дори не знаят, че работят за Москва. Следователно разкриването на конспирация е предизвикателство, а определянето на отговорността често е трудно. На въпрос от репортери на AP през май дали Русия води тайна кампания срещу Запада, Путин отговори: „Назовете един доказан факт.“ Границата между случайно и умишлено е много тънка, каза Стрингър, визирайки нахлуванията на дронове, които са се отклонили във въздушното пространство на НАТО поради общо заглушаване на руските сигнали и други електронни мерки за защита от украински дронове.
Русия би могла да засили тази дейност, но това не означава, че Москва вече е решила да спре дотук, каза Стрингър, който е заместник-върховен главнокомандващ на НАТО за Европа.
Въпреки че има много различни мнения за това колко сериозна е заплахата, естонският премиер Кристен Михал заяви пред Асошиейтед прес на конференция по сигурността, че „отношението на Русия към собствената ѝ небрежност“ и умишленото насочване срещу съседите от НАТО са почти едно и също.
Както Стрингър, така и Михал предположиха, че увеличаването на тайните атаки на Москва не е следствие от неспособността на страните от НАТО да ги спрат, а пряко следствие от подкрепата на Запада за Украйна.
Стрингър каза, че Путин „разглежда цял набор от неща“, опитвайки се да раздели съюзниците от НАТО, защото войната в Украйна върви зле за него.