Причината за различната реакция е, че самото решение на Федералния резерв до голяма степен беше очаквано. По-важният сигнал за инвеститорите е какво следва – Фед даде знак, че може да продължи с повишаването на лихвите, ако инфлацията остане висока.
Американската централна банка повиши основната лихва с 0,25 процентни пункта до диапазона 3,75–4,00%. Решението беше взето единодушно. Фед обясни хода с все още високата инфлация и необходимостта тя да се върне към целта от 2%.
Защо Европа реагира с ръст?
Euro Stoxx 50 и широкият европейски индекс Stoxx 600 се повишиха с над 0,6% в началото на търговията. Британският FTSE 100 добави над 1%.
Ръстове имаше и във Франция, Германия, Италия, Испания, Нидерландия и Швейцария. Основните индекси там се повишиха с между 0,2% и 0,7%.
Това не означава, че по-високите американски лихви са добра новина за европейската икономика. По-скоро инвеститорите не бяха изненадани от решението. Очакванията за увеличение вече бяха до голяма степен отразени в цените на активите.
В Париж автомобилните и индустриалните компании поведоха ръста. Renault поскъпна с над 2%, Stellantis – с 1,6%, а Schneider Electric – с 1,3%. Dassault Systèmes загуби 2,4%.
На Уолстрийт реакцията непосредствено след решението беше по-негативна. Dow Jones приключи сряда със спад от 1,2%, S&P 500 загуби 0,4%, а Nasdaq остана почти без промяна.
Защо лихвите в САЩ имат значение и за Европа?
По-високата лихва прави американските активи по-привлекателни за инвеститорите. Това увеличава търсенето на долари и може да повиши доходността по американските държавни облигации.
Именно това се случи след решението на Фед. Доларът достигна най-високото си равнище от седем седмици спрямо кошница от основни валути. Еврото се търгуваше около 1,146 долара.
За Европа силният долар има два противоположни ефекта.
От една страна, европейските стоки стават сравнително по-евтини за американските купувачи, което може да помогне на износителите.
От друга, много суровини, включително петролът, се търгуват в долари. По-скъпият долар може да увеличи сметката за европейските вносители и да засили инфлационния натиск.
Пазарите вече гледат към следващото увеличение
Най-важният въпрос вече не е септемврийското решение, а дали Фед ще продължи да повишава лихвите.
Пазарните очаквания сочат ново увеличение до края на годината, а вероятността това да стане още през октомври се оценява на около 50%. Goldman Sachs също промени прогнозата си и вече очаква ново увеличение с 0,25 процентни пункта през октомври.
Логиката е проста: ако инфлацията остане висока, Фед може да държи цената на заемите по-висока, за да ограничи търсенето и ценовия натиск. Това обаче прави кредитите по-скъпи за домакинствата и бизнеса и може да забави икономиката. Самият Фед посочва, че промените в основната лихва влияят върху разходите и решенията на домакинствата и компаниите, а оттам – върху икономическата активност, заетостта и инфлацията.
Вниманието се насочва и към останалите големи централни банки. Английската централна банка вече остави лихвата си без промяна на 3,75%, но предупреди за продължаващ инфлационен риск. В петък се очаква решение на Японската централна банка, като пазарните очаквания са за увеличение на лихвата.
