Церинг Пхунцок следи новините за опустошителните наводнения по границата между Непал и Тибет от хиляди километри разстояние, от Южна Индия. 46-годишният тибетец живее в изгнание и има изчезнали роднини от двете страни на границата.
За близките си в Непал поне има някаква информация. Имената им присъстват в официалните списъци. За роднините си в Тибет обаче не знае нищо.
„Вече започнах да се моля за изчезналите. Трябва да приема, че няма да се върнат, защото не получавам никаква информация“, казва той пред The Guardian.
Бедствието показва как китайските власти все по-активно използват кампанията „Clean Internet 2026“ („Чист интернет 2026“) за контрол върху информацията при кризи.
Кампанията на китайското Министерство на обществената сигурност е поредната версия на дългогодишна инициатива срещу съдържание, което властите определят като невярно. По-ранните ѝ версии са насочени основно срещу киберпрестъпления и хакерски атаки. Сега под ударите ѝ все по-често попадат и т.нар. „слухове“, сред които неофициални сведения за бедствия.
Според Тенчо Гяцо от базираната в САЩ организация International Campaign for Tibet кампанията има двойна цел.
„Тя се бори с реални проблеми, например измамите и дезинформацията, но едновременно с това затяга контрола върху публичния разказ. Именно тази двойна цел я прави по-сложна и трудна за критикуване“, обяснява той.
Публикации изчезват в реално време
В часовете след наводненията интересът в китайските социални мрежи рязко нараства. Според изследователи темата започва да набира популярност, но след това постепенно изчезва от публичното пространство. Коментари са премахвани в реално време.
Скрийншоти, видени от „Гардиън“, показват, че китайското приложение WeChat е ограничавало публикации за бедствието.
В един от случаите потребител получава съобщение, че негова публикация за наводненията е докладвана и след това изтрита заради „политически чувствително съдържание“. Друга публикация е блокирана и не може да бъде споделяна заради „нарушение на правилата“ и „забранено съдържание“.
„Тенденцията постоянно се променяше и беше манипулирана, защото имаше истински интерес“, казва Дейвид Бандурски, директор на China Media Project – изследователска организация, която наблюдава китайските медии.
Според него „репресия“ не описва напълно начина, по който действа системата. Става дума за постоянна и ежедневна политика за насочване на общественото мнение.
Наказания за „слухове“ за над 1000 жертви
На 30 август, четири дни след бедствието, полицията в Тибет съобщава за 10 случая по кампанията „Clean Internet 2026“, свързани с разпространяване на „слухове“ за наводненията.
В повечето случаи става дума за твърдения, че над 1000 души са били отнесени от водата. Китайските власти досега са съобщили за 43 загинали. Правозащитни и тибетски организации обвиняват Пекин, че прикрива истинския мащаб на жертвите.
Няма независимо потвърждение на твърденията за над 1000 души.
Полицията заявява, че разпространяването на подобни „слухове“ „подвежда обществото и нарушава реда в интернет“.
Според властите ограниченията трябва да гарантират нормалното протичане на спасителните операции.
Сред санкционираните е потребител от провинция Дзянси, на около 3000 км от мястото на бедствието. Той публикувал видео с твърдение, че броят на изчезналите е достигнал 826 души.
Според полицията потребителят е получил „административно наказание“. Не се уточнява какво точно представлява то.
„Държавата трябва да покаже, че работи усилено“
Контролът върху информацията не се осъществява само чрез премахване на публикации. Важна роля има и информацията, която официалните медии просто не съобщават.
Бивш журналист от китайска държавна медия, пожелал анонимност заради опасения от репресии, обяснява, че официалното отразяване отделя огромно внимание на действията на властите, но много по-малко на основните въпроси за самото бедствие.
„Официалните новини отделят огромно пространство, за да доказват, че държавата работи усилено, но дават много малко информация в отговор на най-елементарните въпроси: Кой е изчезнал? Къде е видян за последно? Кои сгради са претърсени?“, казва журналистът.
По думите му контролът е станал значително по-строг, особено в интернет. Все пак съществуват начини ограниченията да бъдат заобиколени. Потребители публикуват бързо или използват завоалиран език, за да успее съдържанието им да достигне до други хора.
Защо властите все пак имат нужда от журналистите
Пълното ограничаване на журналистическата работа създава друг проблем – самите власти се нуждаят от достоверна информация за случващото се.
Бивш редактор в китайската държавна телевизия CGTN, работил там по време на пандемията от COVID-19, обяснява, че правителството има нужда от журналисти, които да разкриват проблеми.
„Правителството се нуждае от журналисти, които да разкриват неудобни истини, защото има нужда от точна информация, за да управлява ефективно“, казва той.
Но според него властите не могат да позволят пълна свобода при публикуването на тези разкрития, защото журналистите могат да стигнат до политически неудобни факти или до информация, която противоречи на интересите на държавата.
Дейвид Бандурски вижда това като част от по-широкото отношение на Китай към информацията. По думите му Китайската комунистическа партия възприема информационното пространство като глобална битка за общественото мнение и се стреми да наложи собствената си версия за събитията.
Семействата на изчезналите чакат отговори
За Церинг Пхунцок спорът за контрола върху информацията има съвсем конкретно измерение – той все още не знае какво се е случило с част от семейството му.
Пхунцок продължава да се надява, че близките му от непалската страна са живи. Дядо му Вангял, чичо му Джангчуп, леля му Сумчок и малкото им дете Йеши Дордже остават в неизвестност.
Той не желае да разкрие пред The Guardian имената на изчезналите си роднини от тибетската страна заради опасения за сигурността им.
Тибетският журналист Калсанг Джигме, който живее в Ню Делхи, казва, че реакцията след това бедствие се различава от тази при предишни трагедии.
„Обикновено, когато има бедствие, хората са много активни. Молят се, помагат и изпращат стоки в засегнатите райони. Но този път са напълно заглушени“, казва той.
