На този фон Министерството на образованието и науката започна проверка заради късометражен филм с участието на ученици от две софийски училища, след сигнал за сцени с LGBTIQ+ тематика. Случаят идва почти две години след като парламентът прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование, с които забрани т.нар. „пропаганда“ на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище. По данни на МОН учениците са участвали като статисти, снимките са проведени с разрешение за използване на училищните сгради, а действащата нормативна уредба дори не изисква директорите да уведомяват Регионалното управление на образованието в подобни случаи. Въпреки това министерството вече обяви, че ще изготви нови указания.

 

Международните оценки показват къде е истинската криза


Последното международно изследване PISA поставя България на последно място в Европейския съюз по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки. Средният резултат на българските ученици по математика е 417 точки при 472 точки средно за участващите държави. Това означава, че голяма част от децата изпитват затруднения не със заучаването, а с разбирането на текст, логическото мислене и решаването на практически задачи.




Подобна е оценката и в „Education and Training Monitor 2025“ на Европейската комисия. В доклада се посочва, че ниските базови умения на младите хора, големите неравенства в образованието и ограниченото участие в ученето през целия живот продължават да бъдат сред основните пречки пред развитието на човешкия капитал и конкурентоспособността на България. Въпреки направените реформи качеството на образованието остава сериозно предизвикателство.

 

Двоен стандарт при проверките е недопустим

 

Ако МОН иска да бъде последователно, нека проверява не само административните процедури около един филм. Нека провери и дали в училищата се представя пълната историческа картина за комунистическия режим.

 

Кой проверява как се преподава комунистическият период в българските училища? Дали учениците получават пълната картина за периода след 9 септември 1944 г. – установяването на комунистическия режим, зависимостта на България от Съветския съюз, Народния съд, лагерите, политическите репресии и десетилетията без демократични свободи? Или това какво ще чуят в час зависи от личните възгледи на конкретния учител?

 

Когато учениците изучават автори, чиито живот е свързан с активна политическа дейност, те получават ли и историческия контекст? Литературното творчество заслужава оценка само по себе си, но политическата биография не бива да бъде премълчавана, когато е важна за разбирането на епохата. Задачата на училището не е да създава култове към личности, а да учи младите хора да разглеждат историята в нейната сложност.

 

Има ли механизъм, който да гарантира, че учител не превръща класната стая в място за политическа пропаганда – независимо дали тя е комунистическа, проруска или с друга идеологическа окраска? Защото училището трябва да учи на факти, а не на политическа вярност.

 

Същото важи и за други предмети. Учителят има право на лично мнение. Няма право да го представя като единствената истина.

 

Училището трябва да възпитава свободно мислещи хора


Българското училище има още един сериозен проблем. То твърде често възнаграждава ученика, който възпроизвежда урока най-точно, а не този, който задава въпроси.

 

Да имаш собствено мнение невинаги се възприема като предимство. Да спориш с аргументи често се приема като проява на неуважение. Вместо да насърчава критичното мислене, системата нерядко поощрява послушанието.

 

А точно способността да проверяваш фактите, да разпознаваш пропагандата и да защитаваш позицията си с аргументи е най-важното умение, което едно демократично общество трябва да дава на младите хора.

 

Лов на вещици вместо истински реформи


Образованието не се подобрява с проверки заради неудобни теми. Не се подобрява със страх от различното мнение. И със сигурност не се подобрява чрез нови морални паники около думата „джендър“.

 

То се подобрява с качествени учители, с честно преподаване на историята, с уважение към фактите и със среда, в която учениците могат свободно да задават въпроси, да мислят самостоятелно и да защитават позициите си с аргументи.

 

През последните години думата „джендър“ постепенно се превърна в универсално политическо плашило. Достатъчно е да бъде спомената и общественият разговор мигновено се измества. Вместо да говорим за качеството на обучението, започваме да спорим дали дадена тема изобщо има право да съществува. Това не прилича на образователна политика. Прилича на лов на вещици.

 

Проверката идва в момент, когато Европейската комисия вече работи по новата Стратегия за равенство на LGBTIQ+ хората за периода 2026–2030 г. Документът поставя акцент върху защитата от дискриминация, насилие и език на омразата, както и върху изграждането на общество, в което всички граждани могат да упражняват равни права. Това е част от по-широката политика на Европейския съюз за защита на основните права и равното третиране.

 

Популистките забрани не решават проблемите на образованието

 

През август 2024 г. парламентът забрани т.нар. „пропаганда“ на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище чрез промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Поправките, внесени от „Възраждане“, бяха подкрепени от ГЕРБ, ДПС, БСП, „Има такъв народ“ и независими депутати. Така България прие законодателство, което предизвика сравнения с действащите от години ограничения в Русия.




Почти две години по-късно е трудно да се посочи какъв реален образователен проблем реши тази забрана. Не се подобриха резултатите по математика. Не намаля функционалната неграмотност. Не се повиши четивната грамотност. Не започнахме да виждаме повече критично мислене в класните стаи. Не се промени качеството на преподаването.

 

Вместо това общественият разговор отново беше изместен към поредната културна война. Думата „джендър“ се превърна в политически лозунг, който удобно измества вниманието от истинските проблеми на образованието. А те са съвсем различни – слабите знания, липсата на умения за анализ, ниските резултати в международните изследвания и все по-трудното различаване на фактите от пропагандата.

 

Училището няма работа да определя как човек трябва да се чувства, кого да обича или как да възприема себе си. Това са лични въпроси. Няма нужда образователната система нито да насърчава определени възгледи, нито да забранява разговорите по теми, които очевидно съществуват в обществото и вълнуват младите хора. Работата на училището е да създава мислещи хора, които могат да обсъждат трудни въпроси спокойно, с уважение и с аргументи, а не да ги учи, че някои теми трябва да бъдат премълчавани.