Само преди година ситуацията изглеждаше съвсем различно. През септември 2025 г. началникът на пакистанската армия ген. Асим Мунир присъства в Рияд при подписването на отбранителния пакт със Саудитска Арабия. Според The Guardian именно той е сред основните архитекти на споразумението.
За Пакистан сделката имаше сериозен икономически и стратегически смисъл. Саудитска Арабия трябваше да осигури милиарди долари инвестиции и финансова подкрепа за изпитващата сериозни икономически затруднения страна. В замяна Пакистан пое ангажимент да обучава саудитските военни и да помогне при евентуално нападение срещу кралството.
Войната промени сметките
Според анализатори при подписването на договора в Исламабад са разчитали, че отношенията между САЩ и Иран ще се стабилизират и рискът от голям регионален конфликт ще остане нисък.
Случи се обратното. След началото на американските и израелските удари срещу Иран през февруари Техеран отвърна с ракети срещу държави от Персийския залив, включително Саудитска Арабия.
Войната разпали отново и конфликта между Рияд и подкрепяните от Иран хути в Йемен. Крехкото примирие се разпадна. През септември хутите постигнаха значителни териториални успехи в Йемен и атакуваха саудитска територия с ракети и дронове. Саудитска Арабия отговори с въздушни удари.
Така перспективата за нова мащабна война между Рияд и хутите вече не изглежда толкова далечна.
Пактът вече включва и Турция
През август отбранителното споразумение беше разширено с присъединяването на Турция и получи името „Съвместно отбранително споразумение от Мека“.
Трите страни се договориха въоръжено нападение срещу една от тях да се смята за нападение срещу всички.
Именно тази формулировка създава проблем за Пакистан. Ако Саудитска Арабия реши да задейства пакта заради атаките на хутите, според цитирани от The Guardian анализатори Исламабад ще бъде поставен под силен натиск да изпрати свои военни.
Хиляди пакистански военнослужещи вече се намират в Саудитска Арабия с обучителни задачи.
Саудитската армия разполага с модерни изтребители и оръжия за десетки милиарди долари, но пакистанските сили имат значителен практически военен опит. Това ги прави особено ценни за Рияд при евентуална сухопътна операция.
Пакистан е силно зависим от Рияд
Възможностите на Исламабад да откаже помощ са ограничени и от икономическите му отношения със Саудитска Арабия.
През последния период Рияд е предоставил на Пакистан около 8 млрд. долара под формата на средства и инвестиции. Страната остава важен финансов и геополитически партньор за Исламабад.
През последната седмица пакистански министри и високопоставени военни публично потвърдиха „безусловния“ си ангажимент към пакта. Те заявиха, че страната е готова да стигне „до всякаква степен“, за да защити Саудитска Арабия.
Зад тези публични уверения обаче има сериозни опасения.
Риск от нов фронт
Пакистан вече е изправен пред тежки проблеми със сигурността и икономиката. Страната е в де факто конфликт с талибаните в Афганистан и се бори с ръст на въоръжените нападения в пограничните си райони.
Участие във война срещу хутите може да бъде възприето и като открито заставане на страната на Саудитска Арабия срещу Иран.
Това би било особено чувствително за Пакистан. Преди войната Исламабад поддържаше добри отношения с Техеран, а Мунир използваше тези връзки в дипломатическите усилия за постигане на примирие. С продължаването на конфликта отношенията между двете държави се влошиха.
Има и вътрешнополитически риск. След Иран Пакистан има втората по големина шиитска общност в света. Според анализатора Айша Сидики участие на пакистанската армия в удари срещу хутите вероятно би предизвикало сериозни протести.
Допълнителен риск идва от отношенията на Иран с талибаните в Афганистан. Ескалация между Техеран и Исламабад може да задълбочи проблемите със сигурността по афганистанско-пакистанската граница.
Напрежението може да се пренесе и в Белуджистан – нестабилната пакистанска провинция по границата с Иран, където от години действа въоръжено сепаратистко движение.
„Ще бъде катастрофа за страната“
Лидерът на опозицията в пакистанския Сенат Раджа Насир Абас твърди, че дори повечето представители на военното ръководство не знаят всички условия на споразумението. Решението за присъединяване към него не е било подложено на гласуване в парламента.
„Ще бъде катастрофа за страната, ако Пакистан се хвърли във войната“, предупреди Абас.
Той посочи двете въоръжени бунтовнически движения, икономическите проблеми и високата инфлация. Според него заставането на страната на Саудитска Арабия може да доведе до нестабилност и религиозно разделение.
Засега остава неясно какво точно би задействало клаузата за колективна отбрана.
Според анализатори Исламабад разчита Саудитска Арабия да избегне пълномащабна война с хутите, която би могла да доведе и до по-пряка конфронтация с Иран. Турция също е дала сигнали, че не желае да се включва във военните действия.
„Пакистан ще направи всичко възможно да не участва в операция на йеменска територия“, коментира Мухамад Амир Рана от базирания в Исламабад Пакистански институт за изследване на мира.
Високопоставен пакистански представител също заявява пред The Guardian, че не очаква саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман да задейства пакта на този етап. Ако Рияд реши да изпрати сухопътни сили, Пакистан би го подкрепил, казва той.
Но предупреждението му остава: „Не можеш да предвидиш бъдещето“.
