Изборите се провеждат след бурен период за Израел, белязан от травмата от нападението на 7 октомври, войните в Газа и Ливан и конфликта с Иран, задълбочаващата се международна изолация на страната и противоречивите политики на дясната коалиция на Нетаняху.
Нетаняху обаче, който е най-дълго управлявалият премиер на Израел с общо 19 години на власт, остава политик, който трудно може да бъде отстранен. Националистическите възгледи се утвърждават все повече, а фрагментираната политическа система на Израел може отново да му даде най-добри шансове за съставяне на правителство.
Социологическите проучвания показват оспорвана надпревара между партията „Ликуд“ на Нетаняху и десните му съюзници, от една страна, и съперническия съюз, оглавяван от Гади Айзенкот – бивш началник на Генералния щаб и привърженик на твърдата линия в сферата на сигурността, който има подкрепа както вдясно, така и в центъра.
Гласуването започна след отварянето на избирателните секции в 7 ч. сутринта местно време. Те ще затворят в 22 ч.
Нетаняху води кампанията си с акцент върху ръководството си по време на войната и съюза си с американския президент Доналд Тръмп, който публично го подкрепи и се присъедини към Израел във войната срещу Иран.
В неделя Нетаняху заяви, че Тръмп е готов отново да действа, за да премахне „окончателно“ иранската заплаха, но само ако самият Нетаняху остане на власт.
Айзенкот обвини премиера, че „разчита на кампания на всяване на страх, лъжи и заплахи“. Според него Тръмп би работил „в пълно сътрудничество с всеки лидер, избран от народа“.
За да състави правителство, Нетаняху може отново да се нуждае от подкрепата на крайнодесните политици Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич. И двамата са обект на санкции от някои западни държави, които ги обвиняват в подстрекаване към насилие срещу палестинците. Междувременно партията на Бен-Гвир „Еврейска сила“ набира подкрепа според социологическите проучвания.
Нито Нетаняху, нито Айзенкот има ясен път към властта. Ако нито един от двамата не успее да състави управляваща коалиция в 120-местния парламент, Нетаняху може да остане начело на временно правителство до провеждането на нови избори догодина.
Според Централната избирателна комисия на Израел 7,3 милиона души имат право на глас, като около 330 000 от тях ще гласуват за първи път.
За много от противниците на Нетаняху основният въпрос на изборите е търсенето на отговорност за провалите в сигурността на 7 октомври – най-смъртоносния ден в историята на Израел. Опозиционните групи продължават да настояват за национално разследване.
Елдад Шаалтиел, доброволец от партията „Яшар“ на Айзенкот, пристигна рано пред избирателна секция в Йерусалим, за да постави предизборни плакати. Целта му е да повлияе на колебаещите се избиратели, които може да се окажат решаващи за резултата.
Според данни на Центъра „Витерби“ за изследване на общественото мнение и политиките към Израелския институт за демокрация около 13% от избирателите все още не са решили за кого ще гласуват.
Нили Мор, доброволец от партията „Демократите“, оглавявана от бившия генерал Яир Голан, също противник на Нетаняху, заяви, че участва в кампанията, „за да се опитаме да донесем нов ден на Израел – по-добър ден, изпълнен с надежда и голяма промяна за страната“.
Високата избирателна активност сред арабското малцинство в Израел – граждани на страната с палестински произход – може да наклони сложните коалиционни сметки в полза на Айзенкот.
Макар Айзенкот да изключва сътрудничество с арабските партии заради липсата на общи ценности, анализатори допускат, че те биха могли да подкрепят негово правителство на малцинството, за да помогнат за отстраняването на Нетаняху.
Бен-Гвир обаче, който гласува рано във вторник в селището Кирят Арба в окупирания Западен бряг, прогнозира, че Нетаняху отново ще стане премиер.
„Ние ще бъдем дясната опора на това правителство“, заяви той.
В някои традиционни крепости на „Ликуд“ разочаровани избиратели обикалят от врата на врата, за да убеждават хората да гласуват срещу Нетаняху. Част от тях са се отвърнали от премиера и заради продължаващия от години съдебен процес срещу него по обвинения в корупция, които той отрича.
„Очаквам мнозинството да бъде съвсем малко в едната или другата посока. Не очаквам съкрушителна победа“, коментира израелският политически анализатор Амотц Аса-Ел от Института „Шалом Хартман“.
Айзенкот се присъедини към военния кабинет на Нетаняху след нападението от 7 октомври, но го напусна осем месеца по-късно заради критиките си към ръководството на премиера.
При израелската офанзива, започнала след нападението, голяма част от Газа беше разрушена. Тогава бойци, водени от Хамас, убиха 1200 души и взеха 251 заложници. По данни на здравните власти в Газа израелските атаки са отнели живота на 74 000 души.
Израел нанесе и тежки удари на подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“ в Ливан. След това размени удари с Иран, преди да проведе 12-дневна въздушна кампания срещу ирански ядрени обекти през 2025 г. и да се включи в съвместната война със САЩ срещу Иран през тази година.
Айзенкот заяви, че следващото израелско правителство трябва да попречи на Иран да придобие военен ядрен потенциал – със сила или чрез договореност, например дипломатическо решение с подкрепата на САЩ.
Подобно на почти всички партии в Израел, доминирани от еврейски избиратели, Айзенкот се противопоставя на решението за две държави, което десетилетия наред беше в основата на мирните преговори с палестинците.
Той обаче критикува насилието на еврейски заселници срещу палестинците в окупирания Западен бряг. То се засилва от 2023 г. насам и обтяга отношенията на Израел със западните държави.
Айзенкот се противопоставя и на крайнодесните коалиционни партньори на Нетаняху – Бен-Гвир и Смотрич.
