По думите му единственото, което остава, за да може руската система да изпревари американския си конкурент, е „разширяването на мрежата от сателити“. Но и това било в ход.

 

Но докато в определени обществени кръгове подобни заявки будят възторг, а в други – притеснение, тези, които помним историята на технологични скокове, обявявани от Путин в последните години, просто се подсмихваме.

 

Ето защо.

 

YotaPhone: Убиецът на iPhone

 

YotaPhone беше представен през 2013 г. като първия изцяло руски смартфон с два екрана и беше лансиран като „убиец на iPhone“. Проектът получи висока държавна подкрепа и беше демонстриран лично пред руското ръководство като символ на технологичен пробив.

 

В действителност обаче устройството се оказа силно зависимо от чуждестранни технологии – дизайнът е разработен от екипи в Сингапур и Финландия, екраните са произведени от тайванска компания, процесорът е на американски производител, а сглобяването се извършва в Китай. Пазарният прием е слаб заради високата цена и технически проблеми, а през 2019 г. компанията официално обявява фалит.

 

Проектът „Ё-мобил“: Tesla на колене

 

През 2010 г. беше представен амбициозен проект за руски хибриден автомобил, известен като „Ё-мобил“, подкрепен от олигарха Михаил Прохоров и широко популяризиран на най-високо политическо ниво. Обещанията включваха иновативен дизайн, нисък разход на гориво, ниска цена и масово производство в десетки хиляди бройки годишно.

 

Реализацията обаче се сблъсква с технологични ограничения – ключови системи като задвижване и батерии не могат да бъдат разработени в Русия и прототипите са сглобени с вносни компоненти. Проектът е прекратен през 2014 г., а цялата документация е продадена на държавен институт на символична стойност. Изработени са само няколко експериментални автомобила, които остават без реално серийно производство.

 

Лимузината Aurus: Заплаха за Мерцедес и Бентли

 

Няколко години по-късно се появява проектът „Кортеж“, известен като Aurus. Той е представен като върхово постижение на руското автомобилостроене и символ на технологична независимост, способен да конкурира най-луксозните западни марки. Автомобилът е активно промотиран от руския президент Владимир Путин и дори подаряван на чуждестранни лидери като Ким Чен Ун и краля на Малайзия.

 

В действителност обаче той се оказва силно зависим от чуждестранни технологии – двигателят е разработен с участието на Porsche Engineering, а редица ключови компоненти и електроника са с западен произход. След санкциите през 2022 г. производството рязко се свива до ограничени количества, сглобявани основно ръчно в Татарстан, а руските елити продължават да разчитат на вносни автомобили чрез паралелен внос.

 

Търсачката „Спутник“: Край на Google

 

През 2014 г. беше стартирана държавна интернет търсачка с цел да се създаде контролирана и „национална“ алтернатива на глобалните платформи като Google. Проектът беше подкрепен на най-високо институционално ниво и представен като инструмент за дигитален суверенитет.

 

На практика обаче търсачката се оказва с ниска функционалност и ограничени възможности, което води до почти пълното ѝ игнориране от потребителите. Пазарният ѝ дял остава минимален, а през 2020 г. проектът е официално прекратен след значителни държавни инвестиции. В резултат руските потребители продължават да използват глобални платформи и местни алтернативи като Яндекс.

 

Sukhoi Superjet 100: Фалит за Boeing и Airbus

 

Самолетът SSJ100 е лансиран като първия сериозен опит на постсъветска Русия да навлезе на пазара на гражданската авиация и да конкурира Boeing и Airbus в регионалните полети. В реалността обаче над 70% от компонентите се оказват западни, включително критични системи и двигатели SaM146 с френско участие чрез Safran.

 

След прекратяване на западната поддръжка руските авиокомпании се оказват принудени да разглобяват самолети за резервни части, за да поддържат флотилията в експлоатация. Впоследствие проектът е ребрандиран като SJ-100 с цел пълно „импортозаместване“, включително разработка на нов двигател ПД-8, но програмата многократно се отлага и към момента не е достигнала стабилно серийно производство.

 

Това е само малка част от провалените технологични заявки на Кремъл през последното десетилетие, но по всичко личи, че те ще продължат и занапред. Ако не вярвате, сетете се за демонстрацията на първия руски хуманоиден робот AIdol през 2025 г.

 

Създателите му гордо обявиха, че той съдържа 77% руски компоненти, притежава силиконова кожа, може да изразява десетки емоции и ще замени хората в заводите. Под звуците на култовата песен от филма „Роки“ обаче, роботът излезе на сцената, воден подръка от двама асистенти, направи две крачки, опита се да помаха на публиката, след което загуби баланс и се стовари по очи на пода.