Председателят на Управителния съвет на АПИ Александър Тодоров заяви пред БТВ, че причините за трагедията трябва да бъдат установени от разследващите органи и назначените експертизи. Според него обаче към момента не може да се посочи конкретна вина на агенцията, а основен фактор за случилото се вероятно е била изключително гъстата мъгла с рязко променяща се видимост.
„Нямам личен опит да съм виждал такава мъгла, каквато е описана – с видимост 10-15 метра точно в един определен участък. Не мога даже да си представя какво става, да се удариш в стена от тази мъгла и какви ще са реакциите“, коментира Тодоров.
Той подчерта, че АПИ не е разследващ орган и че причините за инцидента трябва да бъдат установени от компетентните институции. По думите му пътят в района на катастрофата е бил в нормално експлоатационно състояние – както настилката, така и маркировката и останалите пътни съоръжения.
„В конкретната ситуация, в конкретния участък пътят е в добро състояние. Видимо всичко изглежда в нормално експлоатационно състояние, за да може да го ползват шофьорите и водачите. Ужасен инцидент. Има ужасно много дефицити по пътната инфраструктура, по които работим постоянно, за да ги подобрим“, заяви председателят на АПИ.
Тодоров обясни също така, че агенцията поддържа денонощна координация с МВР чрез общ център, който получава метеорологична информация от Националния институт по метеорология и хидрология, както и данни от камери и контролни точки. При постъпване на сигнали се предприемат действия за организация на движението. Тол системата обаче не следи трафика в реално време, тъй като основната ѝ функция е таксуването на пътните превозни средства.
По информация на АПИ не е имало предварителни сигнали за мъгла на телефон 112.
„Мъглите като цяло са природни явления, които се случват постоянно и тази аномалия не можем да я предвидим“, посочи Тодоров.
Тъкмо липсата на достатъчно активни системи за наблюдение и предупреждение е един от проблемите, които според самия него трябва да бъдат решени. Той съобщи, че АПИ подготвя изграждането на интелигентни транспортни системи и електронни табла с променливо съдържание, които да предупреждават шофьорите за опасности. Техническите спецификации били в напреднала фаза, а проектът е включен в графика за обществените поръчки и е подаден за финансиране.
Подобна система е била планирана още през 2020 г., когато е подписан договор за изграждането ѝ, но той впоследствие е прекратен и проектът не е реализиран.
Експертите виждат проблеми отвъд мъглата
На различна позиция са представители на автомобилния бранш и специалисти по пътна безопасност. Те смятат, че трагедията не може да бъде обяснена само с метеорологичните условия и че състоянието на инфраструктурата и липсата на адекватни системи за предупреждение също трябва да бъдат поставени под въпрос.
В ефира на Нова телевизия изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България Димитър Димитров определи състоянието на пътната инфраструктура като лошо и посочи, че сред необходимите мерки е поставянето на маркери в аварийната лента. Те биха дали на водачите ориентир за видимостта при мъгла – практика, която се използва и в други държави.
Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи определи ситуацията по българските пътища като своеобразна война. „Ние всяка седмица губим хора. Нямаме магистрали, мантинели, маркировка, но има стотици милиони, които са във фонд за пътна безопасност. Пари има и затова правим петиция, с която искаме средствата, които се събират от глобите, да бъдат използвани за електронни системи“, заяви той.
Автомобилният състезател и експерт по пътна безопасност Румен Дунев също смята, че състоянието на пътищата в страната създава предпоставки за тежки произшествия. По думите му институциите трябва да се вслушват повече в предложенията на неправителствените организации, а по магистралите липсват достатъчно информационни табла и маркери за видимост.
Дунев посочи и фактори, свързани с подготовката на автомобилите и поведението на водачите. Според него използването на зимни гуми е задължително, тъй като може да съкрати спирачния път при скорост от 100 км/ч. с до 16 метра. Той обърна внимание и на това, че много шофьори не включват светлините за мъгла, а разчитат на дневните светлини, които според него не осигуряват необходимата видимост при такива условия.
„Всички тези фактори и падналата мъгла са довели до цялата тази ситуация“, каза Дунев.
Урбанистът арх. Димитър Димитров постави и въпроса за самото планиране на магистралата. Според него при проектирането е трябвало да бъде направена оценка на въздействието върху околната среда, която да отчете природните особености на района. Той допуска, че именно недостатъчното съобразяване с тези условия може да е довело до проблеми в конкретния участък.
Така след трагедията на „Тракия“ спорът вече не е само за непосредствените причини за катастрофата. От една страна, АПИ настоява, че пътят в участъка е бил в добро състояние и че необичайната мъгла е направила ситуацията изключително опасна. От друга, експерти и представители на бранша посочват натрупани с години инфраструктурни проблеми и липса на технологии, които биха могли да предупредят шофьорите навреме. Къде точно са пропуските и дали са допринесли за трагедията, предстои да установи разследването.
