Вечерен час в Париж, Лил и Ница


След извънредно правителствено заседание в понеделник премиерът Себастиен Льокорню обяви, че е решен да възстанови обществения ред. Той призова местните власти да въвеждат ограничения в районите с най-голям риск от нови безредици.

 

Льокорню изключи налагането на вечерен час върху цели градове, но не отхвърли възможността за обявяване на извънредно положение, ако ситуацията го наложи.

 

В Париж вечерният час беше въведен от 23:00 ч. в понеделник до 06:00 ч. във вторник в района на площад „Република“, където имаше сблъсъци, и търговския квартал „Ле Ал“, засегнат от грабежи. От 20:00 ч. бяха забранени и демонстрациите в няколко други части на столицата.

 

В северните градове Лил, Дуе, Ватини и Денен властите въведоха вечерен час за непълнолетни от 20:00 до 06:00 ч. за две последователни нощи.




Подобни ограничения бяха наложени и в Ница. Кметът Ерик Сиоти обяви вечерен час за непълнолетни в централните части на града от 21:00 до 06:00 ч. В Лион също бяха въведени нощни ограничения, а в Марсилия властите забраниха събиранията и демонстрациите в понеделник.

 

Над 2500 задържани и близо 1000 ранени служители на реда


Министърът на вътрешните работи Лоран Нуньес призна, че полицията е загубила контрол над ситуацията в някои градове по време на съботните протести.

 

По думите му властите не са предвидили правилно мащаба на недоволството. Разузнавателните служби са очаквали около 200 000 демонстранти, но действителният им брой е надхвърлил 500 000.

 

Протестите срещу високите разходи за живот събраха ученици, учители, родители, синдикати и работещи. В редица градове мирните демонстрации бяха помрачени от насилие. Групи с маски нападнаха полицаи, проникнаха в обществени сгради, подпалиха автомобили и разграбиха магазини.

 

Въпреки присъствието на около 60 000 полицаи и други служители на силите за сигурност властите не успяха да овладеят нападенията в Париж, Марсилия, Лион и други големи градове.

 

Нуньес призна, че полицейските сили на места са били недостатъчни. Той обаче подчерта, че отговорността на извършителите на насилие и грабежи не бива да се пренебрегва.

 

Според данни, съобщени от министъра на правосъдието Жералд Дарманен и цитирани от Le Monde, от началото на безредиците са задържани 2513 души, а 67 са лишени от свобода. Това не означава, че всички са получили окончателни присъди.

 

Около 70% от задържаните са пълнолетни. Близо 1000 служители на силите за сигурност са пострадали при сблъсъците. Дарманен съобщи още, че срещу приблизително 80% от арестуваните се предприемат действия за наказателно преследване.

 

Вътрешният министър предложи оставка, Макрон я отказа


След безредиците Лоран Нуньес предложи оставката си на президента Еманюел Макрон. Той обясни решението си с чувството за отговорност за случилото се.

 

Макрон отказа да приеме оставката с аргумента, че в настоящата ситуация е необходимо да се запази приемствеността в ръководството на силите за сигурност.

 

Президентът поиска пълно изясняване на пропуските в разузнавателната информация и подготовката за протестите. Той възложи на вътрешния министър да разработи и приложи нови оперативни методи за противодействие на насилието.

 

В телевизионно обръщение в неделя Макрон осъди безконтролните прояви на насилие и предупреди, че виновните за разрушенията и грабежите трябва да понесат отговорност.




Премиерът Льокорню обяви мащабна операция на силите на реда. Той обвини крайнолеви групи, че са допринесли за безредиците. Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон поиска доказателства за тези обвинения.

 

Хиляди разграбени магазини и граждани, които сами защитават собствеността си


Мащабът на разрушенията продължава да се изяснява. Първоначалните оценки сочеха около 2000 засегнати магазина, но според по-нови данни на френски търговски организации броят им достига приблизително 3000.

 

Сред пострадалите са магазини за дрехи, електроника, козметика и други стоки. Щетите се оценяват на стотици милиони евро.

 

В социалните мрежи се разпространиха видеозаписи на търговци, които се опитват сами да защитят магазините си.

 

Един от най-обсъжданите случаи е от Ница. Служител на магазин за видеоигри Micromania, представен с името Пиер, застанал на входа, за да попречи на нападатели да проникнат вътре.

 

На разпространените кадри се вижда как маскиран човек го рита в гърба, а друг хвърля предмети по него. Въпреки това служителят остава на мястото си.

 

Пред телевизия BFM Пиер разказа, че е застанал пред входа с надеждата нападателите да не се опитат да влязат със сила.

 

Случаят предизвика широка подкрепа в интернет. Кметът на Ница Ерик Сиоти го посети в неделя. Снимка на служителя до плакат на Гоку от японската поредица Dragon Ball се превърна в популярно изображение, а потребители в социалните мрежи започнаха да го наричат „френския Гоку“.

 

В Париж внимание привлече и историята на собственик на магазин за мобилни телефони, представен като Хасан.

 

Видеозапис показва мъжа отчаян след разграбването на търговския му обект, който според разпространената информация е открил само преди три месеца.

 

В негова подкрепа беше организирана дарителска кампания. До понеделник следобед събраната сума надхвърли 88 000 евро.

 

В интернет се появиха и други кадри на граждани, които се противопоставят на нападатели. На един от записите жена в Париж отблъсква хора с предмет, който прилича на метален прът. На друг жител излива течност върху нападатели, които се опитват да разграбят магазин за оптика. Според публикациите течността е била гореща вода, но това не е независимо потвърдено.

 

Подобни случаи са заснети и в Сент Етиен и Мюлуз.

 

Лувърът остана затворен заради протестиращи


В понеделник демонстранти блокираха входовете на Лувъра в Париж в подкрепа на протестното движение на гимназистите и срещу определяното от тях като полицейски репресии.

 

Блокадата попречи на музея да отвори по обичайното си разписание. Пред сградата беше поставен плакат, с който участниците обявиха, че блокират най-големия музей в света.

 

Демонстрацията беше свързана с по-широкото обществено недоволство, което започна преди седмици с протести на ученици и постепенно обхвана други групи от населението.

 

Нови стачки и протести на 5 ноември


Вълната от насилие предизвика остри критики към правителството и от местните власти.

 

Кметът на Париж Еманюел Грегоар обвини държавата, че не е успяла да осигури обществения ред. По думите му протестното движение се разраства, а политически изход от кризата все още не се вижда.

 

Кметът на Марсилия Беноа Паян определи ситуацията като почти въстаническа и предупреди, че насилието застрашава основите на републиката.

 

Френските синдикати вече призоваха за нова вълна от стачки и демонстрации на 5 ноември.

 

Недоволството се развива на фона на икономически затруднения и шест месеца преди президентските избори във Франция. През същия уикенд протести срещу високите разходи за живот имаше и в други европейски държави, включително Италия, Белгия и Албания.