България официално е поискала от генералния секретар на НАТО и Съюзното командване спешно подсилване на отбранителните способности в региона. Страната ни настоява за осигуряване на изтребителна и патрулна авиация, зенитно-ракетни комплекси и системи за борба с безпилотни летателни апарати.
„Поискали сме целия възможен спектър“, заяви военният министър Димитър Стоянов.
Искането за спешно съюзническо подсилване идва на фона на критики към военното ведомство заради бавната процедура по присъединяването на България към специалната антидрон инициатива на НАТО.
До неотдавна Министерството на отбраната отлагаше стъпките с аргумента, че трябва да се изясни размерът на годишната вноска от 220 000 евро. Едва след ескалацията в Черно море и инцидентите с търговски кораби в близост до Румъния България задейства процедурата по присъединяване.
Дали НАТО ще успее да осигури поисканите допълнителни способности в кратки срокове, остава неясно. Самият военен министър призна, че ресурсите на Алианса са ограничени, а за допълнителни отбранителни способности настояват също Румъния и балтийските държави.
Дефицити в националната въздушна отбрана
Ескалацията в Черноморския регион отново поставя на дневен ред забавянията в модернизацията на Българската армия. Макар първите осем изтребителя F-16 Block 70 вече да са в България, доставката на втората партида от още осем самолета е отложена за 2030 г. заради производствени затруднения при производителя.
Забавяне има и при ключови проекти за укрепване на противовъздушната отбрана. Доставката на трикоординатни (3D) радари за ранно откриване на нисколетящи цели и на нови зенитно-ракетни комплекси се очаква едва през 2028 г.
На този фон България подготвя спешна среща с участието на министрите на отбраната и началниците на щабовете на България, Румъния и Турция. Целта е трите държави да изработят обща стратегия за сигурност в Черноморския регион.
