Това е последното обръщение на Гутериш при откриването на годишния дебат като генерален секретар на ООН. Мандатът му изтича на 31 декември.
В Общото събрание се събират близо 130 държавни и правителствени ръководители, които в рамките на започналата на 22 септември седмица представят позициите си по най-важните международни въпроси. Общият дебат на 81-вата сесия продължава до 28 септември.
Гутериш предупреди, че светът все по-ясно се движи към многополюсен модел, но опасността е това да доведе до още по-дълбоко разделение, напрежение и недоверие.
По думите му има и друг път – свят, в който различните центрове на влияние съществуват в рамките на общи правила и международното право.
В речта си той призова за прекратяване на конфликтите в Близкия изток, свободен достъп на хуманитарната помощ и спазване на международното право. Гутериш предупреди и за ситуацията в окупираните палестински територии и заяви, че насилието, разселването и разширяването на селищата в окупирания Западен бряг подкопават перспективите за мир и повишават риска от етническо прочистване. Той отново защити решението за две държави.
Гутериш постави като едни от големите предизвикателства пред света войната и мира, концентрацията на богатство и неравенствата, климатичните промени и бързото развитие на изкуствения интелект.
Тръмп: Сделка с Иран или „унищожаване“ на Ислямската република
След него на трибуната застана Доналд Тръмп.
Един от най-острите моменти в речта му беше посветен на Иран. Американският президент защити военната операция на САЩ и Израел срещу Техеран и заяви, че тя е предотвратила възможността Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
Тръмп каза, че пред него стоят два варианта – сделка с Иран или, по думите му, „унищожаване“ на Ислямската република. В същото време той заяви, че очаква възможност за споразумение след междинните избори в САЩ през ноември. Той призова и други държави да окажат икономически натиск върху Техеран.
На фона на острите му думи обаче Вашингтон остави отворена дипломатическа вратичка. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че САЩ са готови да разговарят с ирански представители в Ню Йорк, макар към момента да няма насрочена среща.
Темата има и пряко икономическо измерение. Стратегическият Ормузки проток остава в центъра на кризата, а Катар предупреди пред Общото събрание, че евентуално продължително затваряне на водния път би имало последствия далеч отвъд региона – за енергийните доставки, търговията и международните пазари.
Емирът на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани призова за дипломатическо решение и предупреди, че кризата в Залива може да засегне и хора, които нямат отношение към причините за конфликта.
„Америка на първо място“ и остър сблъсък с ООН
Тръмп използва речта и за да защити принципа „Америка на първо място“, като представи американската военна и икономическа мощ като основен инструмент на външната политика на Вашингтон.
Той отправи остри критики към ООН и международните институции, които според него ограничават американския суверенитет. Президентът защити и американските военни от обвинения, свързани с действията им в различни конфликти, и отхвърли идеята международни институции да имат надзор над САЩ.
Тръмп използва международната трибуна и за да изброи това, което определя като успехи на управлението си – в икономиката, миграцията, сигурността и охраната на границите.
Според Reuters речта му съдържа и ясно изразен вътрешнополитически елемент, като президентът поставя акцент върху постиженията на администрацията си преди междинните избори през ноември.
Гренландия: от заплахите за анексия до ново споразумение
Друг важен акцент беше Гренландия.
По-рано Тръмп многократно настояваше за придобиването на острова и дори не изключи използването на военна сила. Във вторник обаче САЩ, Дания и Гренландия подписаха ново споразумение за сигурност.
Датското правителство го определи като договореност, която укрепва общата отбрана и сигурност и уважава суверенитета на Дания и правото на самоопределение на гренландците. Гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен също заяви, че споразумението признава правото на гренландския народ на самоопределение.
Така около Гренландия се очерта промяна в тона на Вашингтон – от предишните заплахи към договореност за военно и стратегическо сътрудничество.
Венецуела вече е „война“ според Тръмп
Тръмп говори и за американската операция във Венецуела.
Американският президент заяви пред Общото събрание, че през януари американските военни са провели „масивна военна операция“ в Каракас и определи действията като война.
Това е различно от първоначалното представяне на операцията от администрацията му. През януари американски представители, включително тогавашният посланик на САЩ в ООН и Марко Рубио, я описваха като ограничена операция по прилагане на закона, а не като война.
В речта си Тръмп също така представи контрола върху венецуелски петрол като последица от военната победа, използвайки принципа, че „на победителите принадлежи плячката“.
Украйна остава сред големите въпроси
Войната в Украйна също остана в дневния ред на срещите около Общото събрание.
След речта Тръмп трябваше да проведе разговори с украинския президент Володимир Зеленски, както и с други държавни лидери.
Американският президент заяви, че продължава да търси възможност за прекратяване на войната между Русия и Украйна. Сред обсъжданите идеи е и енергийно примирие, но към момента няма постигнато окончателно споразумение.
Газа отново в центъра на дебата
Близкият изток беше водеща тема и в изказванията на други лидери.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отправи остри критики към ситуацията в Газа и заяви, че палестинското население продължава да плаща цената на конфликта.
Ердоган постави акцент върху хуманитарната ситуация и призова международната общност да не остава безучастна към случващото се в анклава.
Темата за Палестина беше поставена още в началото на заседанието от Гутериш, който отново защити решението за две държави и предупреди за задълбочаването на кризата в окупираните палестински територии.
