Но как тогава трябва да оценим тази идея за „асоциирано членство“ на Канада в ЕС? В края на краищата, ние вече имаме Споразумение за асоцииране, подобно на Турция и много други страни, като междинна стъпка към пълноценно присъединяване към блока. И това трябва да се оцени просто: „Както мишките не чуват котката, така те управляват къщата“.

 

С други думи, когато „световният полицай“ Тръмп, заедно с целите Съединени щати, премина към „тъмната страна на силата“ и даде приоритет не на стари съюзи, а на опит за преразпределение на глобални зони на влияние с диктатори и геополитически авантюристи чрез конспирации... тоест „споразумения“, в света се създаде „вакуум на властта“.


Естествено, тя беше запълнена от по-малки регионални играчи, които обаче, ако се обединят, биха се превърнали в значителна геополитическа сила. И ЕС не е нужно да се подготвя – той вече е най-мощният геополитически играч в Атлантика от „светлата страна на силата“. Тоест, от страната на реда срещу хаоса.

 

Следователно, сближаването между ЕС и Канада е напълно естествено. В края на краищата, канадците не са точно приятели с Русия, нали? Северният полюс е доста ограничен по отношение на териториалните съюзи.

Смята се обаче, че Канада е друг континент, изключително отдалечен от Европа, което не е съвсем вярно, защото Земята всъщност е кръгла.

 

Да, от един континент до друг, дори през полюса, разстоянието е около 3000 километра. Но от границите на Канада до отвъдморските територии на държавата членка на ЕС Дания, разстоянието е само 25 километра. А ако броим контролираните от Канада острови, тогава... нула.

 

В края на краищата, ЕС (Дания) и Канада споделят малкия остров Ханс край бреговете на Гренландия, който е обект на „Уиски война“ от 1973 г. насам. Тя беше наречена „война“ (без реални бойни действия), защото през 1984 г. канадците просто нагло дебаркираха войски на спорната територия, забиха знамето си и поставиха бутилка канадско уиски там, за да „осигурят“ острова. Това възмути датчаните, които донесоха знамето и шнапса си на острова и конфликтът започна...

 

В продължение на много години страните безуспешно спореха за необитаемия остров (който обаче контролира важни проливи и околните води – борбата за контрол над арктическите ресурси и риболова там е сериозна), докато не бяха помирени от... руснаците.

 

Всъщност, на фона на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., канадците и датчаните „братски“ си поделиха този остров. Така ЕС и Канада получиха обща сухопътна граница с дължина 1,2 км.

 

Тоест, формално Канада наистина може да кандидатства за членство в Европейския съюз, тъй като, макар и да не се намира в Европа, въпреки това има обща сухопътна граница.

 

Разрешаването на този спор даде началото на сложен процес на затопляне на отношенията между Отава и Европа – предимно със скандинавските страни и Германия, чиито лидери виждат много значителни търговски, военни и геополитически перспективи в разширяването на влиянието на ЕС за сметка на Канада.

 

Струва си да започнем с търговията и икономиката, тъй като именно в този контекст на Канада беше предложено „асоциирано членство“. Урсула фон дер Лайен, в своята „програмна“ реч за светогледа пред Европейския парламент, предложи този все още неясен статут за Канада като отговор на търговските войни на Тръмп, които се стремят да изнудват както ЕС, така и Канада с търговия.

 

Търговският съюз между ЕС и Канада е наистина мощно развитие. В края на краищата, той би превърнал този блок в основен играч в борбата за арктическите ресурси и проливи.

 

Глобалното затопляне води до отдръпване на ледовете, като отваря досега недостъпни къси морски пътища до Китай и планини от неизползвани, ценни земни ресурси (включително редкоземни минерали).

 

Това е история за десетилетия напред, но фактът, че самият Тръмп искаше да анексира Гренландия – именно заради контрола върху арктическите корабни пътища и минералните ресурси – говори много. Но ако ЕС и Канада постигнат подобно споразумение, това ще сложи край на арктическите амбиции на САЩ, Русия и Китай.


Малко вероятно е Канада да стане пълноправен член на ЕС, но със сигурност ще бъде намерен някакъв формат за сътрудничество в търговията и отбраната. Но дяволът се крие в детайлите – какъв точно ще бъде този формат и как да се гарантира, че всички членове на ЕС го подкрепят, е много сложен въпрос.

 

В края на краищата, европейските страни отчаяно защитават своите пазари, докато канадците са преки конкуренти в износа на пшеница, царевица, рапица и метални изделия – всички от които вече са болен въпрос за членовете на ЕС и Украйна. Има обаче надежда, че споделената заплаха ще помири всички, както се случи в подобна ситуация – „Уиски войната“.

 

Андрей Попов,анализатор
УНИАН