През уикенда Тръмп обяви, че САЩ ще внесат 300 000 тона руски дизел. Заявлението идва седмици преди междинните избори за Конгреса, на които републиканците изостават в социологическите проучвания, а цените на енергията и разходите за живот се очаква да бъдат сред водещите теми.
Освен намерението за внос американският президент заяви, че Русия и Украйна са се договорили за „енергийно примирие“, и призова украинския президент Володимир Зеленски да се оттегли. Тези твърдения предизвикаха скептицизъм и остри реакции в европейските столици и институциите на ЕС.
„Тази сделка не помага нито за цените на петролните продукти, нито за единството на трансатлантическата общност. Това не е европейският начин“, заяви литовският външен министър Кястутис Будрис преди срещата на външните министри на ЕС в понеделник.
Ирландският външен министър Хелън Макенти определи съобщението на Тръмп за споразумение с Москва като обезпокоително. Германският държавен министър по европейските въпроси Гюнтер Крихбаум предупреди, че всеки долар, похарчен за руска енергия, подпомага финансирането на оръжията, използвани срещу Украйна.
Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас напомни на Вашингтон кой носи отговорността за войната. „Русия започна тази война. Не бива да забравяме това“, заяви тя.
Зеленски постави под съмнение смисъла на сделката
В понеделник Зеленски заяви, че евентуалните доставки на руски дизел биха имали пренебрежимо малък ефект върху световните пазари. По думите му глобалното потребление достига около 120 млн. тона месечно, което прави планирания американски внос незначителен в общия обем.
„Не мисля, че това ще има осезаемо въздействие. Смятам, че зад това решение стоят други мотиви“, каза украинският президент на Варшавския форум за сигурност.
Зеленски предложи на САЩ вместо това да сключат сделка за дизел с Украйна. „Защо тогава Америка не сключи сделка за дизел с Украйна? Нека предложим такава сделка на Украйна“, заяви той.
Украинският лидер разкри и че Киев не е бил предварително информиран за обявеното от Тръмп енергийно примирие. „Не, не знаехме за това. И ние научихме от медиите“, каза Зеленски.
Преди срещата си в понеделник европейските външни министри потвърдиха, че според тях пътят към мира минава през засилване на натиска върху Русия. Латвийският външен министър Байба Браже заяви, че позицията на страната ѝ остава непроменена: санкции, подкрепа за Украйна и изолация на Москва.
Великобритания също няма намерение да последва американския пример. Държавният министър в британското външно министерство Стивън Даути заяви, че Лондон не планира да купува руски енергийни ресурси и ще засили икономическия натиск върху Москва.
„Натиск, натиск, натиск върху Русия“, обобщи Будрис.
Съмнения около енергийното примирие
Обявеното от Тръмп споразумение за прекратяване на ударите по енергийни обекти предизвика объркване в Киев и сред съюзниците на Украйна. През уикенда Зеленски заяви, че примирието и условията му са новина за него, но изрази готовност да го подкрепи, ако Русия също спазва договореностите.
Само часове след изявлението на американския президент руски бомби поразиха украински електроенергийни обекти и предизвикаха мащабни прекъсвания на тока.
Украйна се подготвя за петата си зима от началото на пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г. Миналия месец полският премиер Доналд Туск предупреди, че тя може да се окаже „трагично критична“ за страната заради почти непрестанните руски атаки срещу инфраструктурата.
В началото на Варшавския форум за сигурност в понеделник Туск разкритикува опитите да се представя войната като отговорност и на двете страни. Според него подобни внушения дават „ценен подарък на агресора, на Путин“.
Калас също предупреди, че евентуално примирие не бива да обхваща само рафинериите, тъй като Украйна разполага с една, докато Русия има много повече. Подобен подход, по думите ѝ, определено би бил в полза на Москва.
Тя призова САЩ да се присъединят към ЕС и Великобритания в налагането на по-строги санкции срещу Русия. „Разбира се, САЩ са най-големият ни съюзник, но посланието ни е ясно: ако искаме да сложим край на тази война, единственият начин е да засилим натиска върху Русия“, заяви Калас.
Междувременно финансовите нужди на Украйна ще бъдат сред основните теми на срещата на европейските държавни и правителствени ръководители в Брюксел в четвъртък. Международният валутен фонд оценява недостига на финансиране за Киев през следващата година на между 30 и 35 млрд. долара.
