В края на 1975 г. и началото на 1976 г. AC/DC влизат в легендарното Albert Studios в Сидни. Зад пулта са легендарните Джордж Йънг (по-големият брат на Ангъс и Малкълм) и Хари Ванда. Идеята им е проста и директна – никакви излишни студийни трикове, никакъв блясък, никакъв компромис с ритъма. Джордж Йънг настоява да улови живата, почти физическа енергия на групата.

 

 

Китарите на Малкълм и Ангъс гърмят през прегряли усилватели Marshall, басът на Марк Евънс и барабаните на Фил Ръд са с интензитета на уличен побой, а над всичко е звучащият като врясък на готов за бой котарак глас на Бон Скот.

 

„Не искахме да звучим гладко. Искахме, когато някой пусне плочата, да има усещането, че сме в хола му и му чупим мебелите“, казва Малкълм Йънг.

 

Корицата на оригиналното австралийско издание

 

Въпреки че “Dirty Deeds Done Dirt Cheap” е първият албум на AC/DC, който излиза международно (след сборното преиздание на “High Voltage” за Европа), шефовете на Atlantic Records в САЩ не са особено впечатлени в началото. Американският клон на лейбъла отказва да издаде албума в Щатите през 1976 г. За костюмираните бизнесмени той звучи прекалено първичен, шумен и опасен. Ироничните улични текстове на Бон Скот в песни като "Big Balls" и "Problem Child" са дошли вповече на консервативните американски директори.

 

Atlantic най-накрая издават “Dirty Deeds Done Dirt Cheap” в САЩ едва през 1981 г., повече от година след смъртта на Бон Скот и след феноменалния успех на “Back in Black”. Албумът светкавично излита до №3 в класацията Billboard 200 и продава над 6 милиона копия само в Щатите, макар и 5 години след издаването му в Европа, Австралия и Нова Зеландия.

 

Името "Dirty Deeds Done Dirt Cheap" е идея на Ангъс Йънг. Той го взема от любимата си детска анимация “Beany and Cecil”, където един от злодеите (Dishonest John) носи визитка с надпис: "Dirty Deeds Done Dirt Cheap. Holidays with Special Rates".

 

 

В заглавното парче Бон Скот изпява телефонен номер: "36-24-36 Hey!". В САЩ обаче вариации от сходни песни с цифри в текстовете периодично създават проблеми. През 80-те години двойка от Илинойс дори съди Atlantic Records, тъй като стотици фенове звънят на техния домашен номер в търсене на „мръсни поръчки за жълти стотинки“.

 

Международната обложка е дело на легендарното дизайнерско студио Hipgnosis, известни с работата си за Pink Floyd, Led Zeppelin и Black Sabbath.

 

"Big Balls" е класически пример за хумора на Бон Скот. На повърхността тя звучи като разказ за висшето общество и техните бляскави балове ("high society balls"), но сочните метафори не оставят никакво съмнение за какво всъщност пее Скот. Заглавната “Dirty Deeds Done Dirt Cheap” е суров риф-рок с ритмични беквокали като военна маршова песен и нахален уличен ритъм. “Ride On” е може би най-добрата балада от малкото в историята на AC/DC. Меланхоличен портрет на самотата по пътя, съчетан с едно от най-чувствените сола на Ангъс.

 

AC/DC в кадър от първата им фотосесия във Великобритания през 1976 г.

 

Половин век по-късно “Dirty Deeds Done Dirt Cheap” остава фундаментът, върху който е изградена цялата рок империя на AC/DC. Той не е излъскан с полирания звук на “Highway to Hell” или монументалната продукция на “Back in Black”, но именно в това се крие неговата магия. Това е чист, нефилтриран хардрок от епоха, в която рокендролът е опасен, мирише на пот и бърбън и звучи така, сякаш утрешният ден няма значение.