Св. Стефан е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни. Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото. На Стефановден младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.

На този ден имен ден празнуват всички с имена Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.