Йотова подчерта, че Европа трябва да гарантира собствената си сигурност, а към военния и икономическия ѝ стълб трябва да бъде добавена силна дипломация.
„Днес светът се нуждае не само от повече диалог, но и от повече доверие, повече отговорност и по-голяма способност всички да действаме заедно“, каза тя. Човекът трябва да бъде поставен в центъра на общия отговор на международната общност – неговият живот, достойнство, права и възможности.
„Това означава световен ред, основан на правила, създадени от всички и валидни за всички – за малките и за големите държави, без двоен аршин и без двойни стандарти.“
Президентът увери, че България ще продължи да бъде последователен защитник на този международен ред и на силна, ефективна и дейна Организация на обединените нации.
ООН трябва да докаже не само способността си да обединява държавите, но и способността си да действа. „Чрез общи усилия наш дълг е да преобразим света на безпорядъка в свят на международното право и трайния мир.“
Съветът за сигурност трябва да отразява съвременния свят чрез по-справедливо регионално представителство, по-голяма легитимност и по-висока ефективност, каза тя. България подкрепя разширяването на Съвета за сигурност и в двете категории членство, включително предоставянето на поне едно допълнително непостоянно място на Групата на източноевропейските държави.
Йотова благодари на Антониу Гутериш за неговата всеотдайна служба и заяви, че от наследника му се очакват необходимите визия, смелост и лидерство, за да възстанови доверието, да преодолее разделенията и да действа за промяната.
„Изправени пред конфликти, които отнеха живота на хиляди хора и причиниха огромни разрушения, трябва да удвоим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия.“ Основното предизвикателство остава войната срещу Украйна, чиито последици се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия. „Можем ли да разрешим проблема? Можем ли да намерим решенията? Разбира се. Напълно съм убедена в това.“
Тя постави въпроса за преосмисляне на европейската политика за сигурност. „България, като държава членка на Европейския съюз, издига своя глас и предлага да проведем дебат по този въпрос, както и по-широк дебат за бъдещето на Европа преди и след войната.“
Въпреки че три часа преди нейната реч руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия няма намерение да прекрати военните действия, Йотова призова конфликтът да бъде пренесен от военната в политическата и дипломатическата сфера. „Става дума за преговори, които изискват диалог и поне минимално доверие, подкрепено от подходящи гаранции.“
Европа не може да остане обикновен наблюдател на този процес. „Тя трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност на континента след края на войната. Европа трябва да бъде способна да гарантира собствената си сигурност.“
Военната сигурност трябва да бъде допълнена от втори стълб - договорно-правния. Този стълб трябва да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал няма да доведе, вместо до по-голяма сигурност, до нова надпревара във въоръжаването. „За сигурността на Европа към военната и икономическата сигурност трябва да добавим силна дипломация, защото не може да се преговаря без участието на двете държави – Украйна и Русия.“
