Втората процедура засяга контрола върху нови психоактивни вещества. България е сред осем държави, които не са въвели навреме промените, включващи 2-MMC, NEP и 4-BMC (т.нар. дизайнерски дроги) в европейското определение за наркотични вещества. Това означава, че за тях трябва да важат правилата за престъпленията и санкциите при незаконен трафик на наркотици.
Брюксел има претенции и заради непълното въвеждане на правилата за „право на ремонт“. България е сред 18 държави, които не са уведомили ЕК за пълното им прилагане до 31 юли. Разпоредбите дават на потребителите право да изискват ремонт на определени продукти, включително след изтичане на гаранцията, при разумна цена и срок.
Четвъртата процедура е част от действията на Комисията срещу всички държави членки заради непълното транспониране на актуализираните правила за промишленото замърсяване. Те затягат контрола върху опасните химикали и предвиждат възможност за обезщетение при увреждане на здравето вследствие на незаконно замърсяване.
Последната процедура е свързана с правилата за европейския пазар на водород и нисковъглеродни газове. България е сред 26 държави, които не са уведомили ЕК за пълното им въвеждане в националното законодателство до 5 август.
По всички пет случая България разполага с два месеца за отговор. Ако Брюксел прецени, че предприетите действия не са достатъчни, процедурите могат да преминат към следващ етап.