По оценка на украинския омбудсман Дмитро Лубинец към момента в Олешки и околния район може да са останали над 6000 души, сред които около 200 деца. Украинските власти са успели да установят самоличността на 358 души, които спешно се нуждаят от помощ за безопасно извеждане.
Ситуацията в самия град също е тежка. Ръководителят на украинската военна администрация на Олешки Тетяна Хасаненко оценява броя на останалите там на около 2000 души, сред които приблизително 50 деца. Последната успешна доставка на храна в града е била на 26 май.
Храна почти не достига до града
Жители разказват, че основни продукти почти не могат да бъдат намерени, пише Kyiv Independent. По данни на Хасаненко в града няма достатъчно месо, брашно, олио, масло и хляб. Болницата също работи при тежки условия, без достатъчно лекарства, електричество и течаща вода.
След 26 май са направени още опити за доставка на храна. Според украинската страна на 2 юни дронове са атакували автомобили с помощи, при което двама шофьори са загинали. Нов опит на 1 септември също е прекратен след атака срещу пет автомобила.
Украинският Национален музей на Гладомора предупреди за опасност от глад в Олешки и околните населени места и призова международната общност да не пренебрегва хуманитарната криза.
Подготвена евакуация, но без съгласието на Русия
Украйна е подготвила план за евакуация и списък на хората, които трябва да бъдат изведени. Международният комитет на Червения кръст е заявил готовност да участва, а украинските сили са предприели необходимите действия за осигуряване на прекратяване на огъня по време на хуманитарната операция.
Според Лубинец процедурите за евакуацията вече са били договорени с руската страна. Москва обаче впоследствие не е потвърдила готовност операцията да започне.
Междувременно част от жителите опитват да се измъкнат сами. Те вървят пеша към съседни населени места по маршрути, където има мини и опасност от атаки с дронове. Според доброволци подобно придвижване може да продължи пет-шест часа.
„Хората са доведени до отчаяние и просто вървят по минираните пътища“, разказва жител на Олешки пред Kyiv Independent.
Лубинец определя града като „смъртоносен капан“ и настоява цивилните да бъдат евакуирани възможно най-бързо.
За Олешки се знае. Въпросът е защо нищо не се променя
В Олешки има списък с 358 души, които трябва спешно да бъдат евакуирани. Има готовност за хуманитарна операция. Международният комитет на Червения кръст е готов да участва. Украйна твърди, че може да осигури прекратяване на огъня за провеждането ѝ. И въпреки това хората остават там.
Не е нужно да посягаме към исторически аналогии, за да разберем какво означава последната доставка на храна да е била през май. Или хора да тръгват пеша по минирани пътища, защото това им изглежда по-добър избор от оставането в града.
Олешки е окупиран от Русия. Следователно Русия носи отговорност за цивилното население под нейния контрол. А когато има възможност хората да бъдат изведени и тя не се реализира заради липсата на руско съгласие, гладът вече не може да бъде представян просто като неизбежен страничен ефект от войната.
Най-страшното тук не е, че светът не знае какво се случва. Знае. Има свидетелства, имена на хора за евакуация и готов механизъм за действие.
Хуманитарната криза не се ограничава само до Олешки. Недостиг на храна и лекарства има и в други населени места в района, където достъпът по пътищата е силно ограничен заради мините и атаките с дронове.
Въпросът е колко време може да се знае всичко това, без нищо да се промени.
От България до Олешки – историята на едно семейно лозе
През декември 2024 г. разговарях за FrogNews с украинския режисьор и документалист Сергий Зейналов. Интервюто ни беше публикувано на 2 декември 2024 г. Зейналов е роден там, а баба му и дядо му са живели в града до момента, в който войната ги принуждава да оставят дома си и да избягат.
Русия окупира Олешки в началото на пълномащабната война срещу Украйна. Година по-късно, през юни 2023 г., градът преживява ново бедствие след разрушаването на Каховската ВЕЦ. Заради по-ниското разположение на левия бряг водата залива големи части от Олешки. По-късно правозащитници съобщават и за сериозни препятствия пред евакуацията на хората от окупираната територия.
Олешки е неговият роден град. Там са домът му, детските му спомени и семейната история. Там остават и баба му и дядо му след руската окупация. Дядо му Афанасий Дерменжи е пето поколение български преселник и строител на Антонивския мост, който десетилетия свързва Херсон с левия бряг на Днепър.
Сергий ми разказа и за семейното лозе:
„Беше унищожено и лозето, чиито лозя предците на дядо ми донесли от България пеша, бягайки от Руско-турската война. Прекосили пеша цяла Европа, а дядо ми, вече установил се в Олешки, го донесъл у дома, когато строил мостове и пътища в Херсонска област. По време на онази война хората са взели със себе си най-ценните неща, а тази война е взела дори и това. Ние загубихме всичко“, каза той.
Година преди наводнението реколтата била толкова богата, че дядо му направил 100 литра вино.
„Дядо ми каза, че никога през живота си не е виждал такава реколта от грозде – направил е сто литра вино от Мавруд“, разказа ми тогава Сергий.
После дошла водата.
След разрушаването на Каховската ВЕЦ тя се покачила с повече от пет метра в двора. Унищожила градината, лозето, животните и семейните снимки. Бабата и дядото на Сергий прекарали повече от 40 дни на втория етаж на къщата. Делели по една консерва на ден помежду си и с домашните си животни. Когато водата се оттеглила, двамата вървели по 10 километра в 40-градусова жега, за да вземат питейна вода. Накрая успели да напуснат окупираната територия пеша само с една чанта багаж.
Когато го попитах какво е останало в окупирания им дом, Сергий ми каза:
„Дядо ми е оставил там целия си живот“.
После разказа за моста, който дядо му строил осем години, за къщата, построена за дъщеря му и внуците, и за лозето, оцеляло през поколенията.
„По време на онази война хората са взели със себе си най-ценните неща, а тази война е взела дори и това. Ние загубихме всичко“, каза той.
А в края на интервюто ни Зейналов говореше и за България:
„Българите трябва да разберат, че руската (и всяка друга) пропаганда е оръжие, което може да раздели обществото. Украйна вече го преживя, и виждаме последствията сега – война, разрушения, загуби. Важно е да отворим очи и да мислим критично“.
Две години по-късно чета, че в същия град хора отново остават без достатъчно храна и вода и търсят начин да се измъкнат. Бабата и дядото на Сергий са успели. Много други все още са там.
Затова, когато днес чета името Олешки, вече не виждам просто поредния окупиран град на картата. Сещам се за онзи разговор. За двама възрастни хора на втория етаж на наводнената си къща. За десетте километра пеша за бутилка вода. За една чанта, с която са си тръгнали от целия си живот.
И за лозето с Мавруд, чиито лози едно семейство е пренасяло през поколения и войни, докато една друга война не унищожава и него.
