Светът разчете победата на Йотова през отношенията с Русия и войната в Украйна

Докато едни издания виждат възможност за промяна в отношенията между София и Москва, други поставят въпроса за концентрацията на политическа власт и бъдещата евроатлантическа ориентация на България.

 

Ето как чуждестранните медии коментират изборния резултат:

 

Германия

Германската агенция ДПА се позовава на прогнозите на социологическите агенции „Мяра“ и „Алфа Рисърч“, според които Йотова, бивш евродепутат от групата на социалистите и подкрепена от управляващата лявоцентристка формация „Прогресивна България“, получава около 58% от гласовете. Кандидатът на либерално-консервативната опозиция Андрей Гюров събира приблизително 39%.

 

Резултатът означава, че президентската институция остава в ръцете на политик с корени в левицата. Преди това Йотова е била говорител и високопоставен представител на БСП – наследник на бившата управляваща комунистическа партия.

Йотова заемаше поста вицепрезидент и пое президентските правомощия през януари, след като нейният политически съюзник Румен Радев подаде оставка, за да участва в предсрочните парламентарни избори. След победата на „Прогресивна България“ на вота през април Радев стана министър-председател.

 

Президентските избори в България, член на ЕС и НАТО и разположена на източния фланг на двете организации, бяха до голяма степен засенчени от войната в Украйна, отбелязва ДПА.

 

Агенцията пише, че по време на кампанията Йотова неколкократно е призовала за мирно споразумение чрез преговори с Русия и е заявявала, че иска да бъде „президент на мира“. Тя посочи и че би била готова да разговаря с руския президент Владимир Путин, ако получи мандат от българските институции.

 

Преди да гласува, Йотова заяви, че иска България да бъде „силна държава в силна Европа“, но същевременно да има собствена външна политика и да отстоява националния си интерес.

 

Гюров, от своя страна, защитаваше позицията за по-тясно сътрудничество със западните партньори и по-силна подкрепа за Украйна на фона на руската инвазия.

 

Според ДПА президентските избори бяха възприемани и като тест за лявоцентристкото правителство на Радев, което встъпи в длъжност през май на фона на нарастващо обществено недоволство от поскъпването на живота и горивата.

 

Въпреки победата на Йотова прозападната опозиция твърди, че резултатът отразява и недоволството от управлението.

 

Агенцията припомня обвиненията на Асен Василев, лидер на „Продължаваме промяната“, че правителството не се справя с проблемите, свързани с доходите, цените и влиянието на олигарсите.

 

Василев отбелязва и че броят на гласовете за Гюров на балотажа почти се е удвоил спрямо първия тур.

 

Избирателната активност се оценява на едва 29,1% според социологическите проучвания. Макар да е по-висока спрямо първия тур, по-малко от 2 милиона от приблизително 6,5 милиона имащи право на глас български граждани са участвали във вота, посочва германската агенция.

 

САЩ

Асошиейтед прес акцентира върху подкрепата за Андрей Гюров от реформаторските и прозападните опозиционни партии. Според прогнозите, цитирани от агенцията, той получава около 38% от гласовете.

 

Гюров вече призна поражението си, като заяви, че „така са гласували българските граждани“ и че резултатите трябва да бъдат приети.

 

Според анализатори победата на Йотова оставя президентската институция в лагера на управляващото мнозинство. Подобна концентрация на политическо влияние може да затрудни ефективното функциониране на механизмите за взаимно възпиране и контрол върху решенията на държавните институции.

 

Франция

Франс прес поставя акцент върху дълбокото разделение в българското общество и опасенията за сигурността след инцидентите в Черно море.

 

Агенцията цитира социоложката Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, според която Йотова е успяла да убеди избирателите, като се е представила като „президент на мира“. Това се случва на фона на тревогите около поредицата от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море и разрастването на войната в съседна Украйна.

 

Според политолога Първан Симеонов ситуацията в Черно море е изиграла „много важна роля“ в кампанията, но в крайна сметка привържениците на диалога са надделели по демографски и исторически причини.

 

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също поздрави Йотова в социалната мрежа X. Тя изрази очакване за продължаване на съвместната работа по въпросите на сигурността и отбраната, конкурентоспособността и енергийната независимост.

 

Франс прес припомня, че президентските функции в България са предимно представителни, но държавният глава разполага с право на вето върху законите и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

 

Агенцията цитира и мнението на 52-годишния университетски преподавател Илия Михайлов, според когото резултатът отразява реалната подкрепа за тандема Радев-Йотова. „Не че всички избиратели ги харесват особено, но няма друга сериозна политическа алтернатива“, коментира той.

 

„Различните политически лагери вече не разговарят помежду си и не се признават взаимно“, добавя Михайлов.

 

Великобритания

Британската агенция Ройтерс разглежда изборите през призмата на сигурността в Черно море. Според публикацията президентският вот се провежда на фона на поредица от атаки с дронове срещу търговски кораби край българското Черноморие през последния месец, предизвикали международно осъждане и опасения от разрастване на войната в Украйна.

 

Ройтерс съобщава за над 20 загинали моряци при ударите, които са подтикнали правителството да потърси помощ от съюзниците за укрепване на морската сигурност. Агенцията отбелязва и потъването на гръцки контейнеровоз в сряда, след като е бил поразен от морски дронове.

 

И двамата кандидати за президент осъдиха атаките. Премиерът Румен Радев, който подкрепя Йотова, заяви, че последиците от ударите „облагодетелстват Руската федерация“. Кандидатите също призоваха за прекратяване на войната чрез дипломатически усилия.

 

Русия

Победата на Илияна Йотова привлече вниманието на руските медии, които поставят акцент върху възможните последици за отношенията между София и Москва.

 

Руските издания разглеждат изборния резултат предимно през позициите на Йотова за войната в Украйна, дипломатическия диалог с Русия и бъдещата външнополитическа ориентация на България.

 

Една от водещите теми е възможността за активизиране на дипломатическите контакти между двете държави.

 

РБК определя Йотова като първата жена, избрана за президент на България, и обръща специално внимание на позицията ѝ, че европейските държави трябва да поддържат преки контакти с руския президент Владимир Путин.

 

Информационните агенции „Интерфакс“ и ТАСС също отразяват изборния резултат, като се позовават на данните от социологическите проучвания и паралелното преброяване.

 

Вестник „Ведомости“ разглежда президентските избори като сблъсък между две различни външнополитически визии. Изданието акцентира върху подкрепата на Йотова за дипломатически контакти с Москва и съпоставя позициите ѝ с тези на Андрей Гюров, когото представя като кандидат с по-ясно изразена прозападна ориентация.

 

В част от руските публикации Йотова е определяна като „проруска“. 

 

Общият акцент в руското медийно отразяване е върху възможността изборът на Йотова да създаде по-благоприятни условия за възстановяване на политическите контакти между България и Русия.

 

Румъния

Румънските медии също следят с внимание победата на Илияна Йотова, като поставят акцент върху позициите ѝ за Москва, войната в Украйна и геополитическото положение на България в Черноморския регион.

 

В публикациите на водещи издания като „Диджи24“, „ХотНюз“, „Нюз.ро“ и общественото радио „Радио Румъния“ се откроява интересът към външнополитическите позиции на новоизбрания български президент и потенциалното им отражение върху отношенията със съседните държави.

 

Румънските медии обръщат особено внимание на позицията на Йотова за поддържане на диалог с Москва и противопоставянето ѝ на предоставянето на военна помощ за Украйна. Именно тези теми присъстват най-силно в заглавията и анализите, посветени на изборния резултат.

 

Вестник „ХотНюз“ публикува материал със заглавие „Проруският кандидат Илияна Йотова спечели президентските избори в България“. Изданието акцентира върху резултатите от екзитполовете, според които Йотова получава 52,5% срещу 43,4% за Андрей Гюров. Медията представя Йотова като политик, подкрепящ диалога с Москва, а Гюров – като прозападен кандидат. Отбелязва се и историческото значение на резултата – Йотова ще бъде първата жена, избрана за президент на България.

Подобен акцент поставя и телевизия „Диджи24“, която също използва определението „проруски кандидат“ в заглавието си. В подробния материал се разглеждат различията между двамата кандидати по отношение на Русия, Украйна и евроатлантическата ориентация на България.

 

Според изданието Йотова подкрепя поддържането на отношения с Москва и предлага създаването на „коалиция за мир“, докато Гюров защитава по-тясното сътрудничество с ЕС и НАТО. „Диджи24“ обръща внимание и на опасенията на опозицията от концентрация на политическа власт около премиера Румен Радев и неговата формация.

 

Информационната агенция „Нюз.ро“ също проследява изборната вечер и публикува актуализации с резултатите от различните социологически проучвания. В публикацията се подчертава, че външнополитическите различия между кандидатите са били сред основните теми на кампанията. Специално внимание е отделено на позицията на Йотова за диалог с Русия и противопоставянето ѝ на военната помощ за Киев.

 

По-информационен подход избира общественото радио „Радио Румъния“. В публикацията си от 1 ноември медията съобщава, че действащият президент е сочен за победител с 52,5% според екзитполовете. Радиото проследява и политическата подкрепа за Йотова от управляващата формация „Прогресивна България“, както и ролята на Кирил Вълчев като неин кандидат за вицепрезидент.

 

Интересен поглед към българските избори предлага и румънският вестник „Адевърул“, който още преди втория тур публикува интервю с българския журналист Владимир Митев под заглавие „България – между Русия и Запада“. В него се разглеждат геополитическото значение на президентските избори, напрежението в Черно море и различията между политическите сили в България. Изданието обръща внимание и на риска политическите етикети да прикрият по-сложната действителност на българските външнополитически позиции.

 

За Румъния, която също е член на ЕС и НАТО и има излаз на Черно море, позицията на България по отношение на войната в Украйна, Русия и регионалната отбрана има непосредствено значение. Затова румънските публикации разглеждат победата на Йотова не само като вътрешнополитическо събитие, но и като фактор с потенциално отражение върху сигурността в целия Черноморски регион.

 

В центъра на вниманието остава въпросът дали новият президент ще продължи досегашната линия на подкрепа за европейското членство на България, съчетана с настояване за дипломатически контакти с Москва.