Какво не издържа на фактите в дебата между Йотова и Гюров

Андрей Гюров има 144 проверени твърдения: 45 потвърдени, 17 отчасти верни, 8 опровергани, 34 недоказани и 40 непроверими.

 

При Илияна Йотова проверените твърдения са 165. От тях 45 са потвърдени, 25 – отчасти верни, 14 – опровергани, 49 – недоказани и 32 – непроверими.

 

От „За кого?“ уточняват, че резултатите не представляват класация между кандидатите, тъй като те са говорили различно дълго и по различни теми.

 

Предизборните обещания не са включени в проверката.

 

Кои твърдения на Йотова са опровергани

 

Сред основните разминавания в изказванията на Илияна Йотова са тези за Украйна, Черно море, договора с „Боташ“, публичните финанси и помилванията.

 

Йотова заявява, че Общото събрание на ООН не е приемало резолюция за прекратяване на военните действия в Украйна. Проверката обаче посочва, че на 24 февруари 2026 г. е приета резолюция A/ES-11/L.17, с която се настоява за незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Тя получава 107 гласа „за“, 12 „против“ и 51 „въздържали се“.

 

Неточни са и думите ѝ за Черно море. Тя твърди, че темата е спомената само веднъж в съвместното изявление от 23 септември и че първите атаки са започнали след изказването ѝ пред ООН. Според проверката документът съдържа две изречения за Черно море, а загриженост за нападенията е изразена още на 23 септември. Двата кораба в българската изключителна икономическа зона са атакувани в нощта срещу 6 октомври.

 

Опровергано е и твърдението, че Кирил Петков и Асен Василев са спрели руските газови доставки за една нощ и така са наложили договора с „Боташ“. Според „Булгаргаз“ доставките са преустановени едностранно от „Газпром експорт“ на 27 април 2022 г., след като България отказва да приеме новия руски механизъм за плащане в рубли.

 

По отношение на публичните финанси Йотова заявява, че служебното правителство на Андрей Гюров е управлявало седем месеца с удължителен бюджет. Проверката уточнява, че кабинетът е бил на власт два месеца, макар бюджетът да е действал седем. Опровергано е и твърдението, че държавата не е имала пари за заплати – към 30 април 2026 г. фискалният резерв е бил 6,8 млрд. евро.

 

Неточни са и твърденията ѝ за процедурата по свръхдефицит и еврозоната. Решението на Съвета на ЕС посочва дефицит от 3,5% от БВП за 2025 г. и прогноза от 4,1% за 2026 г., а не близо 5,8%. Според БНБ искането за извънредни доклади за конвергенцията е изпратено на 25 февруари 2025 г., а не през 2024 г.

 

Опровергано е и твърдението, че почти няма държави в ЕС с дефицит под 3%. Данните на Евростат за 2025 г. показват, че 16 държави са под тази граница, пет от тях с бюджетен излишък.

 

Проверката открива разминавания и в думите на Йотова за помилванията. Тя отрича да е помилвала наркотрафиканти, но президентският регистър показва, че с указ от 5 декември 2022 г. е помилван човек, осъден за внос, трафик и продажба на наркотици в Гърция. Тогава правото на помилване е било възложено на вицепрезидента. Неточно е и твърдението ѝ, че английски съд два пъти е отказал екстрадицията на друг помилван от нея човек – първата инстанция е разрешила предаването му, а отказът е постановен от по-горната.

 

Кои твърдения на Гюров са опровергани или останали недоказани

Проверката установява разминавания и в изказванията на Андрей Гюров. Той заявява, че е бил вносител на френското предложение за Северна Македония в Народното събрание. Стенограмата от 24 юни 2022 г. обаче показва, че вносители са Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и Христо Иванов.

 

Опровергано е и твърдението му, че в инициативния комитет на кандидат-президентската двойка няма политически обвързани хора и политически лидери. Сред членовете е Никола Минчев, евродепутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“.

 

Недоказано остава твърдението на Гюров, че шест танкера с втечнен газ са били отказани, за да се купува по-скъпо гориво. Според Министерството на енергетиката един танкер е приет, два са отказани, а възможността за още четири не е била валидна заради липса на слотове за разтоварване на конкурентни цени.

 

Недоказани са и твърденията му за задълженията по договора с „Боташ“. Гюров посочва, че България плаща по половин милион долара дневно и дължи близо 400 млн. долара. Проверяващите не откриват официален документ, който да потвърждава тези суми. Според информация на Министерския съвет от 6 юли 2026 г. договорът е замразен за 15 месеца, като през този период се заплаща само използваният капацитет.

 

Отчасти вярно е твърдението му, че споразумението с Украйна е рамково и бъдещите конкретни договорености ще бъдат предмет на отделни споразумения. Проверката обаче отбелязва, че самият документ съдържа политически ангажименти и не предвижда задължителна парламентарна ратификация на всяка последваща договореност.

 

Потвърдено е твърдението на Гюров, че споразумението с Украйна не предвижда изпращане на български войници в страната.

 

Пълната проверка на твърденията, заедно с оценките и използваните източници, е публикувана на сайта на „За кого?“.