Протоколните прегръдки дойдоха от председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който побърза да ласкае Радев с думите, че „България е в сърцето на Европейския съюз“.
На думи всичко изглеждаше отлично – признание за интеграционните успехи на страната и заявка за обща работа в името на просперитета. Радев използва момента, за да потърси съюзници сред по-бедните държави в ЕС по линия на оста София–Лисабон, опитвайки се да защити традиционните кохезионни фондове и земеделски субсидии от очертаващото се пренасочване на европейския бюджет към военната индустрия.
Хладният душ обаче последва веднага след това, по време на срещата с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Зад дипломатическия етикет и обсъждането на забавянията по Плана за възстановяване изплува истинското послание на Брюксел, уловено и коментирано остро от опозицията в София: Фон дер Лайен недвусмислено напомни на Радев какви са твърдите ангажименти на България към Украйна. Политическото минало на българския премиер и неговите позиции по отношение на конфликта очевидно все още будят дълбоко недоверие в европейските централи.
Така първата брюкселска совалка на премиера Радев се превърна в урок по политически реализъм. От една страна, България получава признание като стабилен и диверсифициран партньор в енергетиката и сигурността по Източния фланг. От друга страна, Брюксел ясно показа, че еврозоната и европейските милиарди за технологична модернизация вървят в пакет с безкомпромисна геополитическа лоялност. Зад официалните усмивки и поздравления остана ясният знак – доверието към новата власт в София не е дадено назаем, а ще се измерва с действия по най-парещата за Европа тема.
